сряда, 31 август 2016 г.

Академия за вампири от Ришел Мийд - Дискусия

Академия за вампири от Ришел Мийд
( Дискусия )

Дойде този момент от месеца (не, не този момент от месеца), в който ви поднасяме дискусии на две предварително избрани в началото на месеца книги (ако не знаете за какво говоря вижте тук). На случаен принцип избрахме коя от нас коя дискусия ще постне, като на мен ми се падна книгата Академия за вампири от прекрасната Ришел Мийд.
Предупреждение: Дискусията съдържа спойлери.

П.Г.: Думите не могат да опишат колко много хора са ме карали и подтиквали да започна проклетата книга, и въпреки че бях гледала филма и знаех, че няма как да е толкова харесвана, ако не е хубава, имах едно наум да нямам прекалено големи очаквания. Винаги съм била така с новите автори. Е, Ришел Мийд определено ме спечели, като бъдещ читател. Чела съм доста книги за вампири, затова с ръка на сърце мога да кажа, че идеята зад Академия за вампири е много много по-интересна от някои от другите книги, които съм чела. Самата мисъл, че може да има училище, населявано само от същества на нощта не ми е чужда, но тук тя е представена много по-подробно и оригинално. Винаги във филмите и книгите имаме добрите вампири и лошите, но тук те са напълно отделни видове – различни, не само по характер, но и съвсем нов биологичен вид с различни физически и психически способности.

П.П.: Аз принципно имам проблем с историите за вампири и въпреки това стилът на Ришел Мийд успя да ме грабне до такава степен, че да забравя първоначалните си предразсъдъци. Идеята за това, че има различни разновидности на това да си вампир (като изключим същността на думата „дампир“) и това, някои от тях да са с кралска кръв, а други – не, от самото начало поставя идеята за едно разграничение между един и същи вид. Самата история започва много динамично, което от една страна може да е много интересно, но от друга – прекалено объркващо. Може би в другите книги става на въпрос какъв живот са водили преди да избягат от Академията, кои точно са били Лиса и Роуз катастрофата.

П.Г.: Определено говорим за два различни живота – този преди да загинат родителите на Лиса и преди да се появят способностите ѝ и връзката между двете и този, които виждаме сега, след като са се завърнали. Истината е, че сцените между тях (освен сцените с един определен руснак) ми бяха едни от най-интересните части, когато можех да видя как откриват още един начин да затвърдят приятелството си. И може би само аз съм си го мислила това, но не виждаме ли нещо като вариант на парабатай връзка? Колко яко е това?

П.П.: По-яко от парабатай връзка е връзката между Роуз и Дмитрий. Няма как да не поговорим, как още от самото начало той се явява като ментор, а в крайна сметка преоткрива себе си в нея. Роуз е един много силен персонаж, който много често загърбва собствените си интереси, с цел да защити Лис, а Дмитрий знае какво е да загубиш някого, на когото наистина държиш и точно това прави любовта им почти невъзможна (но казвам почти). За мен отношенията между Роуз и Дмитрий и начинът, по който Ришел Мийд ги е изградила, са това, което ме накара да прочета книгата.

П.Г.: Има още едно нещо, което – също като положението с дванадесетте кралски семейства – ми се стори интересно и това е петият елемент. Предполагам повечето от нас са гледали Аватар (детското) и знаем, че има пет елемента, но не очаквах точно това да е нещото, в което Лиса ще се специализира. Дарбата ѝ определено е странна, но едновременно отразява същността ѝ перфектно – тя ни е представена, като едно мило и невинно момиче, което е готово да помогне на всеки, а лечителските ѝ способности отразяват точно тази част от нея, която винаги се старае да помогне. Не знам дали харесах образа ѝ толкова много, понеже намирам сходни черти с нея, но в това дуо виждаме две най-добри приятелки – едната смела и безгрижна, но готова на всичко, за да защити приятелката си, а другата жертвоготовна и добра, със сърце от злато. Двете перфектно се допълват и заедно според мен са страхотен екип.


П.П.: Стори ми се малко странно как Роуз навлизаше в личното пространство на Лиса, въпреки че повечето пъти не беше умишлено, но благодарение на това успяхме да опознаем по-добре характера на Лис. И въпреки че книгата е насочена главно към Роуз, по този начин успяхме да се запознаем с Кристиан, който също се очертава доста интересен герой. Наистина започнах книгата с известни предразсъдъци заради идеята за вампирите, но толкова много хора ми казаха да я прочета, че може би умишлено се опитвах да я отложа. Но в крайна сметка подбрах най-удачния момент да прочета книгата и така успях да ѝ се насладя. Определено нямам търпение да се развие историята и отношенията между героите и най-вече да разбера какви тайни може да ни разкрие Академията.

П.Г.: Аз също нямам търпение да се потопя в останалите книги от поредицата и най-сетне да получа отговори на милионите въпроси, които се появиха, докато четях Академия за вампири. В крайна сметка, останах много очарована от стила на писане на РМ, който е толкова лек и приятен, че не се усеща колко лесно върви четенето, докато не затвориш последната страница. Тук получихме тонове екшън, романтика, драма и един близък поглед над това, което се случва между учениците в една не толкова обикновена академия.

Оценка (П.Г.) – 5 звезди от 5.                                    Оценка (П.П.) 5 звезди от 5.


Това беше дискусията на Академия за вампири, която ние страшно много се забавлявахме да пишем (ако ви се е сторила странна, извинете ни, писана е в 5 през нощта). Първоначално другата ни избрана книга трябваше да е Елинор и Парк и, въпреки че и двете я прочетохме, не се оказа нашата чашка чай и нямаше да има смисъл от дискусия. Затова се наложи да я сменим с някоя друга, а именно Град от кости от Касандра Клеър. Дискусията ѝ може да откриете в блога на Памела – линк ще оставя (тук).
А също така, ще оставя линкове, ако искате да откриете дискусиите от предишния месец върху:
Ангелска кръв от Налини Синг (тук) и
Легендата от Мари Лу (тук).


Към този момент вече е време да обявим и книгите за месец септември. Този път не заложихме върху толкова известни книги, но и двете са доста харесвани, а сега без да ви бавя повече… *драматична пауза* 


Първата книга е Ш-ш-шт! от Бека Фицпатрик, която е книага, която аз лично открих преди може би 2 години, когато започнах да чета по-усилено и нямам търпение за нея. А втората книга е Under the Never Sky by Veronica Rossi, която около периода на издаването ѝ, беше страшно нашумяла и като цяло не съм срещала лошо мнение за нея. И двете имат много интересни и наистина запленяващо анотации и определено имам високи очаквания. 

неделя, 28 август 2016 г.

My Fictional Bookish Girl Squad

My Fictional Bookish Girl Squad
Изключително много благодаря на Памела за тага, а аз на свой ред ще върна услугата и ще предизвикам Юлия и Теодора да изберат как ще изглежда техния въображаем squad. Enjoy.
1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение:
Ще започна с една супер badass героиня и по-точно Изи Лайтууд. Тя беше първата ми мисъл, когато прочетох въпроса, понеже нека бъдем честни, тя просто ще ми заеме нещо от гардероба си, ще ме изведе навън и ще ми се оправи настроението.

2.Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти:
Бет от Братството на черния кинжал. Знам, че не е някоя известна героиня, но за няколкото книги, които прочетох от тази поредица (някой ден ще прочета всичките, обещавам!) тя беше страхотна опора за братята и като цяло е мега грижовна и състрадателна, и не се сещам за по-добър избор.

3.Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша:
Знам, че може би не минава таг, в който да не спомена тази поредица, но просто там има толкова герои, които да са адекватен отговор на всичко, и затова сега ще кажа Ели от поредицата „Дъблин Стрийт“. Просто не се сещам за по мил, разбиращ и отзивчив човек, няма втора като нея. Които е чел поредицата ще разбере.

4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш:
Само аз ли се сещам за онази сцена от ХП, в която Хърмаяни извади от една малка чантичка цял лагер? Ъмм, да моля! Със същия късмет би могла да принесе целият ми багаж на един път.
 
5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш:
Това може би е първият въпрос, който ме затрудни. Нямам си и на идея… Мисля, че със Селена клюкарстването би било интересно, тя изглежда, като човек, който винаги ще е в час с нещата и ще има какво да каже.

6. Героиня, с която да отидеш на почивка:
Отговорът може и да е малко странен, но ще избера момичетата от Изборът.  И не, нямам предвид с 1-2 от тях, а всичките момичета на почивка. Ще бъде, като женско парти, но на плажа или около басейна, и ще споделяме една стая и вечер преди да излизаме навън ще се гримираме заедно и ще си даваме съвети коя какво да облече. Best holiday ever.

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време:
Предполагам ще кажа (отново една не толкова известна и очевидна героиня) Шанън от „Скотланд Стрийт“. Тя и Джос са двете момичета, около които няма как да ми стане неловко, независимо колко нетърпима стане тишината помежду ни.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения:
Роуз Хатауей, сестро, това е твоята категория. Не мога да се сетя за някой по-подходящ от нея.

9. Героиня, която ще излъже в напрегнат момент само за да те спаси:
Солара Брукс. Момичето, което заблуди Доран, *СПОЙЛЕР* сви му гривната, доказваща, че той е неин господар, и се качи на кораб с престъпници. Това момиче знае какво трябва да се направи и как да си спаси кожата, а и не веднъж помогна и на Доран. Тя е моят избор.

10. Героиня, която ще ти помага да учиш:
Хърмаяни. Повтарям се с името ѝ, но я стига. Не вярвам някой, който да е чел книгата, да избере друг. Та тя е господарката на домашните и повелителка на предварително подготвилите се за час. Добре де, 4 през нощта е и малко се отплеснах.


Е, това беше от мен и до скоро ^.^

събота, 27 август 2016 г.

My First Blogiversary!

My First Blogiversary!

Going Down Memory Lane…
Днешние пост е посветен на рождения ден на My World. Covered in Books. Не мога да повярвам колко бързо времето лети. Миналата година по това Пам ме беше убедила в поредната си странна идея – да си направя блог. Истината е, че не веднъж съм споменавала колко съм непостоянна и колко лесно се отегчавам от нови предмети и хобита – мислех, че случая с блогът ще е същия, давах си най-много 2-3 месеца да му се нарадвам и след това щеше да се загуби тръпката от това да споделям мнението си, а може би и нямаше изобщо да има кой да ми чете постовете.

Но скоро след това първото ми ревю беше факт. Помня, когато пуснах първото ревю на Изборът – беше странно, беше ново, не знаех дали има правилен или неправилен начин, по който се правят тези неща, но въпреки че малко хора знаеха за моето малко виртуално местенце, чувството беше невероятно. Още по-хубаво стана и, когато бях тагната да направя таг за първи път, настроението ми се оправи за седмици наред.


Времето минаваше, а аз споделях хобито си с вас. Но имаше една част от мен, която искаше да сподели нещо повече – имах друго хоби, което също беше близо до сърцето ми и ръка за ръка с книгите заемаха огромна част от свободното ми време. Затова измислих поредицата си ‘New Series‘. Сериалите винаги са били огромна радост за мен и не помня, да е имало  период в живота ми, в който да не съм гледала сериали. 

По това време помня, че много рядко бях засичала подобни постове, и ми беше много напрегнато как ще се приемат, но вече имам 6-7 такива публикации и със сигурност мога да кажа, че са едни от най-често посещаваните. Няколко месеца по-късно с Пам стояхме в час и вместо да анализираме произведенията за матурите ни, ние тихичко си говорехме за впечатленията ни от новоизлезлите сериали и пишехме чатове и дискусии по тях.



Месец декември беше настъпил, а това означаваше първа Коледа за блога и първи блогмас. Отново помня как знаехме, че искаме да направим нещо хубаво и което да се хареса, затова стояхме в час и не проявявахме никакъв интерес към коренуване и степенуване, а вместо това търсехме Коледни песни, филми и очаквания от зимата в гугъл, с надеждата да ни даде някакви идеи.


От тогава до сега съм изписала много ревюта, прочела много книги и всячески се опитвах да измислям постове, които да разчупят малко последователността ‘ревю-таг-ревю-таг‘. Имах доста идеи, като What Books Taught Me, Предимства и недостатъци на електронните книги, Personality Quiz-ове и още една мини колекция, която бавно бавно започна да се разраства. Да, говоря за Top 5 Friday – една поредица, която сега си има собствен раздел и ѝ предстои да става още по-голяма.


По това време не бях вече новото момиче, а част от обществото на блогърите и завързвах контакти. Открих много приятни и интересни хора, споделящи същите интереси, като мен. С някои от тях постоянно поддържам връзка и най-хубавото е, че книгите ни сближават, но постоянно се отварят нови други теми и без да сме се усетили обсъждаме какво ли не. До този момент имах няколко поста, които да кажат няколко думи за мен, като 50 Random Facts About Me, One Lovely Blog Award, 20 Bookish Facts About Me и други, за да могат хората да добият представа поне кой е човекът зад екрана.

И разбира се, няма как да пропусна да спомена последният ни проект с Пам – A Story Beyond the Pages. Една обща идея отново за дискутиране, но този път се пренесохме от света на сериалите в този на книгите. Изключително приятно е, освен милионите глупсоти, които обсъждаме помежду си, да добавим и книгите и да четем заедно. Сега, поглеждайки назад, не знам какво съм правила с времето си преди. Без нея нея нямаше никога да измисля тази щуротия да имам блог, но сега дори не мога да си представя какво би било, ако тя не бме беше ръчкала да се гмурна в този свят.


За тази една година доста неща се промениха. Със смяната на сезоните започвайки от есента и онази луда идея Things I Love About Fall, продължавайки към Things I Love About Winter, Коледното настроение, подаръците и снежните нощи, през които съм будувала, за да си дочета книгата, към пролетта и Things I Love About Spring, минаването през матурите, баловете, кандидатстването, чак до Things I Love About Summer, лятото, което чаках с такова нетърпение, за да мога да имам повече свободно време и да се отдам на книгите.


Тези 365 дни, тези 4 сезона, всички тези хора, които срещнах по време на това преживяване… за нищо не света на бих се отказала от това. Не е истина колко бързо минава времето, когато прашиш това, което то харесва с приятел до теб. ♥ 

Често, когато хората узнаят, че имам блог ме питат дали получавам някакви доходи от това, защо го правя и колко време ще продължа. Разбирам защо биха питали това – искат да проумеят защо бих го правила само и единствено заради удоволствието от изразяване на собствена гледна точка. Но точно това е причината. Оказа се, че въпреки че беше странно, неестествено и ново в началото, веднъж свикнах ли, беше изключително лесно и процеса вървеше като по вода. Колко още смятам да продължа… ами докато ми е приятно да го правя и докато усещам, че ми идва от вътре и имам да кажа.

четвъртък, 25 август 2016 г.

Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър

Кн. 1 от поредицата „Създадена от дим и кост“ от Лейни Тейлър

Когато първоначално започнах книгата знаех, че това ще е една епична история, но никога не бях предполагала колко надълбоко може да ме завлече тази една книга. Разделена е на три отделни части, като всяка част ни представя различна част от миналото, разкрива ни се една частица от пъзела, до чието нареждане, с всяка изминала глава, се доближаваме все повече и повече.

Историята в тази приказка започва с обикновения и скучен живот на Кару – скитайки се из улиците на прага, учейки в обикновена гимназия за изкуства, имайки типичните тийнейджърски проблеми с гаджето си. Но плавно след това този живот е оставен настрана, за да дойде на негово място един много по-вълнуващ и колоритен свят. Харесах изключително много колко различна и пряма беше Кару – как всеки път, когато я питаха някой въпрос тя отговаряше с истината, и как  никой от приятелите ѝ, които са виждали рисунките на необикновените чудовища в скицниците ѝ, не би подозрял, че те не са плод на въображението, а същества, които наистина е срещала. 

С напредването на книгата момичето, което знае всички езици, момичето с ярко синята коса и татуировки по ръцете започваше да ми става все по-интересна, а факта, че тя самата си нямаше и на идея коя е или от къде идва правеше историята в пъти по-напечена.  С всяка следваща глава се зараждат нови въпроси:
Коя е тя? Какво е? От къде идва? Каква е връзката ѝ със странните чудовища зад вратата? Какви са те и каква е ролята им в живота ѝ?

„Около Кару наистина витаеше някаква тайнственост. Никога не споменаваше семейството си, не говореше за себе си и ловко отклоняваше нежеланите въпроси – единственото, което приятелите ѝ знаеха за нея, бе, че вероятно се е пръкнала от главата на Зевс. С нея обаче никога не скучаеха.“

„От джобовете ѝ непрекъснато изпадаха странни предмети: древни бронзови монети, зъби, мънички нефритени тигри с размер на нокът.“

И ако Кару е синекосата принцеса с кинжали скрити в ботушите, то Акива, в тази история, би бил принца на бял кон (или по-скоро пълната му противоположност). В началото ни е представен, като изключително рядко, но умопомрачително красиво създание  серафим  могъщ и свиреп, но затворен и изолиран от света. След като в миналото бива ранен много жестоко се отчуждава от всички. Затваря и потиска човешката си натура и и му остава само едно – да се отдаде на жаждата за мъст и да нарани онези, които нараниха него. Докато не среща Кару – момичето, което според всички закони е най-големият му враг, но и може би единственото, което може да го върне към живот.

„Минувачите виждаха само един висок мъж, красив – истински, чак спиращо духа красив, какъвто рядко се среща в реалния живот, – който вървеше сред тях с грацията на хищник, без да им обръща внимание, сякаш са статуи в градината на боговете.“

Няма как и да пропусна да спомена колко ми беше интересен образа на Бримстоун с неговите странни поръчения и мъдри съвети. До последните страници на книгата се вкопчвах за всяко късче информация, която можеше да получа за него, с цел да разбера каква е ролята му в цялата ситуация и от къде познава Кару. Образа на Зузана също бързо се превърна в мой любим – няма как да не ме впечатли колко мила и загрижена е за Кару, но и с какво разбирателство подхождаше към всяко изчезване и всяка странна реплика на приятелката ѝ.

„Надеждата може да бъде могъща сила. Дори и в тази кост да не съществува реална магия, ако имаш надежда и я поддържаш като светлинка в себе си, може да накараш желанията да се сбъднат, почти като магия.“


Концепцията на книгата е като нищо друго, което съм чела досега. Интензивна е, странна е, различна е, заплетена е, но всичкото това казано в добрия смисъл. Виждаме няколко свята как се преплитат и как един живот придобива смисъл. Виждаме тесните улици на Прага, виждаме пазарските сергии и павильончета в Маракеш, но моята най-любима част беше приказният бал в последната част от книгата. 

Представени са ни вълшебни светове, които не могат да бъдат описани, но някак авторката успешно ни беше пренесла в тях и можехме да си представим всичко споменато. Стила на писане, разпръснатата информация, която към края придобива смисъл и необикновените герои са само малка част от чара на тази книга, която бързо се вреди в листа ми с прочетени, а самата аз нямам търпение да видя още от историята за един ангел и един дявол.

сряда, 24 август 2016 г.

New Series #6

New Series #6

Alphas
Този сериал стоеше в списъка ми от известно време и, когато най-сетне му дойде времето изобщо не останах разочарована. Проследява се живота на шест човека, от които пет – Нина, Гари, Камерън, Рейчъл и Бил – са Алфи, хора със свръх способности. С помощта на техния терапевт и ръководител Д-р Лий Роузън, работят за откриването на повече хора като тях – някои да присъединят към отбора си, а тези, които използват способностите си неправилно – да спрат. Очаквах да е прекалено научен и особен за моя вкус, но няма как да съм грешала повече – сериала е страхотен и само за няколко дена изгледах първия и втория сезон, който, за жалост, е и последен. Определено ми хареса и в повечето моменти откривах сходни черти между него и The Tomorrow People, който имаше доста подобна идея с малката разлика, че в Alphas героите са по-големи хора, а в  The Tomorrow People – преобладаваха тийнейджърите.


Supergirl
Говорейки за сериали, които си приличат, Supergirl е един от най-новите ми попълнения в watchlist-а и приликите, които откривам между него и The Flash и Arrow бяха наистина неочаквани. Във Супермомиче, както и в гореспоменатите два сериала, имаме типичния герои, готов да спаси положението – Кара Зорел е от планетата Криптон. Когато била на 13 години Кара е изпратена на Земята заедно с братовчед си – Калел. Но вместо да попадне на Земята совалката на Кара попада в черна дупка. 20 години по-късно тя най-сетне пристига на планетата Земя, но за тези 20 години братовчед й е пораснал и се е превърнал в така познатия ни Супермен. Сега обаче е ред на нейната история. Кара успешно крие способностите си за света и се вписва в обществото като нормален човек с нормална работа, докато един ден инцидент, заплашващ живота на доведената и сестра, не я принуждава да разкрие на света коя е и какво може. В последствие се проследява начина, по който се променя живота и, взаимоотношенията и с приятели и колеги, и начина, по който мисленето и способностите ѝ се развиват. Още един сериал, който очаквах да ме отегчи и да ми се стори банален и още един път – сгреших. Да, има предсказуеми части и героичните моменти – също като при The Flash и Arrow – са малко смехотворни и налудничави, но през останалото време Supergirl е доста интересен и е хубаво да се види как Кара се бори със всякакви междугалактически същества и едновременно със стереотипа, че момичетата са по-слабия пол. 
P.S.: Бари Алън се появява в осемнадесети епизод на 1ви сезон и двамата са суууупер сладки!   ;д


Daredevil
През деня Мат Мърдок е обикновен човек със увредено зрение, който работи като адвокат. Но през нощта той взима закона в свои ръце и се превръща в борещ се с престъпността vigilante (не ми се искаше да превеждам тази дума). Ще бъда кратка - очаквах малко повече от сериала и наистина исках да ми хареса, понеже идеята беше доста добра. Въпреки че имаше някои силни екшън badass моменти, в голяма част се оказа прекалено бавен и муден и след десетина епизода реших да спра да гледам и да се избавя от мъките.


How to Get Away with Murder
Професор Аналийс Кийтинг е най-добрия, най-изобретателния и най-настойчивия учител в целия кампус, но тя също така е и професора, който може да направи от вас адвокати в перфектна репутация. Всяка година избира четирима човека от класа и да се присъединят в нещо като група студенти, които да и помагат в разрешаването на случаи и в оневиняване на клиентите ѝ. Но Аналийс и учениците, които е избрала биват замесени в заплетено убийство, което е на път да промени животите им. Боготворя тази жена, нищо, че в първите няколко епизоди мислех, че няма сърце, а след това мислех, че сърцето ѝ е прекалено голямо, но просто го крие от света. Страхотна е, силна, гениална, способна. Учениците, които е избрала са не по-малко умни и способни и, въпреки различните си характери, няма как да не ценя моментите, в които работят заедно и се превръщат в екип. Заобичах сериала и, ако харесвате криминални мотиви, напрегнати ситуации и драматични обрати, примесени със саркастични забележки, то това е вашия сериал и няма какво повече да чакате.


Chasing Life
Ейприл Карвър е млада, 24-годишна жена, чиито живот е в разцвета си – има невероятно ново гадже, най-добра приятелка, която я обича, лудото ѝ семейство е по-задружно от всякога, а мечтаната ѝ работа, за която е работела усърдно цял живот, е вече нейна. Всичко се нарежда перфектно. Но това, което планът ѝ не включва е да я диагностират с левкимия. Сега Ейприл ще трябва да се опита да запази тайната далеч от семейството си, гаджето си и шефовете си, докато се опитва да балансира между задълженията, желанията и нуждите на един болен човек. Обикновено избягвам да гледам сериали, където има шанс краят да я фатален, но този имаше толкова примамлив трейлър, че нямаше как да не му дам шанс. За добро или зло обаче, сериалът беше прекъснат след втори сезон и така и не разбрахме какво се случи по-нататък е Ейприл и компанията.


The O.C.
Преди време в New Series #4.1 бях казала, че е срамота да гледам, обсъждам и пиша за сериали, без да съм гледала едни от най-харесваните продукции, като One Tree Hill и Квартала на богатите и реших, че най-сетне това трябва да се промени. Раян Атлууд е добро хлапе, отрасло в малко градче, в беден квартал с брат, който често престъпва закона. Един ден бива въвлечен в една от издънките му, но за жалост и двамата биват отведени и задържани от полицията. Там той се среща със Санди Коен, публичния защитник, който му е назначен. Санди вижда, че Раян е добро дете и уверен в невинността му го прибира в дома си в Ориндж Каунти или така познатия ни Квартал на богатите. Скоро се сближава със синът на Санди – Сет, съседката си Мелиса, нейната най-добра приятелка Съмър и куп други образи. Сериала е от 2003 и въпреки че не бях свикнала с подобно качество се опитах да се абстрахирам, и да обърна внимание на самия сюжет. Завладяващ е, различен е и в началото е много интересно да се види как едно хлапе от гетото трябва да се пригоди към облагодетелствания живот на богатите деца. Има много и различни герои, проследяват се връзките и взаимоотношенията между доста хора и също така има доста драма, но аз лично останах доста впечатлена и сериала получава положителна оценка от мен.


Young & Hungry
Предполагам всички сме гледали Дисни и знаем коя е Емили Осмънт? А, аз обичах Хана Монтана и след като чух, че най-добрата приятелка на Хана от детството ще играе главна роля в нов сериал, въпреки че щеше да е странно да я гледам пораснала, определено ми хвана вниманието. Младата Габи Даймънд е наследила уменията си на готвач от майка си и всячески се опитва да си намери работа, където да може да прави това, което обича, но и да получава прилична заплата. Това я отвежда до милионера Джош, чистачката Йоланда и мениджъра му Елиът – най-неестественото и забавно трио, което може да съществува. Обожавам ситкоми, но Young & Hungry е просто върха. Изгледах го целия за няколко дни и сега ми се иска просто да го превъртя и да започна наново.


Stranger Things
Предполагам повечето от вас са чували за този сериал, който напоследък е доста нашумял. Историята започва, когато едно малко момче (Уил) вижда нещо, която не трябва, а след това изчезва. Но в малкото забутано градче, ако някои изчезне шанса да му се е случило нещо лошо е по-малък от 1%. Но майката на Уил се осланя на този малък шанс и заедно с един полицай започват да дълбаят в изчезването му. От друга страна тримата приятели на Уил се опитват да направят същото, но докато една вечер се скитат в гората, където за последно е бил видян, те откриват мистериозно момиче с татуирано име на ръката 011. По всяка вероятност появата ѝ ще ги заведе до изчезналия им приятел, но пречките и откритията, с които ще се сблъска целия град, не са за изпускане. Принципно не съм фенка на страшни истории (пример за това е факта, че изгледах само първи сезон на Supernatural и се отказах, защото ме беше шубе), но този сериал беше страхотен. Факта, че се развива през 80те в началото не ми се понрави, но после ми стана интересно как ще протече действието и как ще открият момчето без познатите ни технологии. Определено никога не бях гледала нещо подобно, но спечели интереса ми, а оценката му в IMDB ми казва, че не само на мен е повлиял така. Смятам, че подобен сериал си заслужава да се види, защото въпреки че първоначално не беше моята чашка чай, се оказа много вълнуващ и заразяващ и 8-те излезли епизода ги изгълтах за ден.