неделя, 31 юли 2016 г.

Ангелска кръв от Налини Синг - Дискусия


В началото на месеца с Памела обявихме предизвикателство към себе си и всички, които искат да се включат (вижте за какво говоря тук). Дойде края на месеца, а дискусиите за двете избрани книги са вече на лице. Отново на случаен принцип избрахме коя кое ще публикува, като на мен се падна Ангелска кръв.
Предупреждение: Дискусията съдържа спойлери!
 Ревю на книгата може да откриете тук.

П.Г.: Ще започна тази дискусия с това, че често ми се случва да харесам корицата на една книга и това да е достатъчна причина да си я купя. Корицата на Ангелска кръв е една от най-красивите, които съм виждала и до последно дори не знаех за какво ще чета в нея.

П.П.: Признавам, че и на мен корицата ми привлече окото, а ако я сравня и с оригинала, просто няма две мнения. Реално, ако не бяхме избрали книгата за предизвикателството не съм сигурна дали щях да я прочета, а тя определено си заслужава, особено за някой, който има доста лош опит с ангелите.

П.Г.: Да, знам, че много хора са предубедени, когато стане на въпрос за книги, в които присъстват вампири (Здрач може и да има нещо общо ;д), но реално в тази книга връзката ловец на вампири-вампири-ангели-архангели е толкова по-различна и интересна, няма нищо общо с определени блещукащи създания.

П.П.: Именно тази книга ме накара отново да дам шанс на този тип истории. Другото, което ми направи много добро впечатление е как авторката е изградила връзката между Елена и Гилдията и Рафаел и Дмитрий. Въпреки че на моменти, поне за мен, имаше нужда от малко по-разширено описание на светът, в който живеят, отношенията между героите са много силни.

П.Г.: Някои неща не бяха уточнени добре и някои детайли им липсваха, но мога да си го обясня само с това, че следващата книга получаваме още от Рафаел и Елена и може би там ще бъдат дадени повече отговори. Но съм съгласна, че приятелските отношения взимаха огромна роля в книгата. Въпреки че реално Елена няма семейство, Гилдията успяваше успешно да запълни тази празнина, а за Рафаел мога единствено да кажа - не очаквах да бъде толкова човечен (намек), задружен със Седмината и толерантен, по отношение на хората си.


П.П.: Дори не знаех, че следващата книга отново ще е за тях, но така погледнато, наистина е по-логично да бъде дадена по-малко информация. Връзката между Рафаел и Дмитрий беше една от най-добре изградените в книгата. Двама напълно различни образа, който дори не са длъжни да си пазят гърбовете, но въпреки това намират начин да пренебрегнат очевидните разлики помежду си. Но да, аз очаквах Рафаел да е надут и дори може би превзет, но не и толкова земен :D.

П.Г.: Тези, които са чели книгата определено до този момент са хванали играта на думи. ;д Разгледахме приятелските връзки, нека преминем към романтичните. Елена и Рафаел със сигурност са една от най-необичайните двойки, за които съм чела, но въпреки различията си ми хареса, че и двамата са толкова борбени, твърдоглави и жертвоготовни. Учудих се и на силната устойчивост на Елена. Имайки предвид, че Рафаел владее контрол над ума, беше изненада, че Елена оказа такава съпротива.

П.П.: На нейно място не всеки би му устоял толкова дълго време. Но именно този инат в нея, да не е поредната му, ме накара да я харесвам дори повече. Тя не само е добра в това да залавя вампири и да се справя сама, но и в това да отстоява себе си. Дори в моментите, в които сваляше гарда при вида на всичките тела оставени от Юръм. Именно идеята за това, че Рафаел търси Елена, за да свали един от своите доказва, че и двамата могат за надмогнат себе си в даден момент.

П.Г.: Честно казано цялата ситуация с Юръм беше доста объркана и идеята за Кървавия ангел ми се стори от една страна много интересна и нямах търпение да разбера още, от друга - ненавиждах го. Така наречената love hate relationship. И разбира се, исках да разбера повече за вътрешните конфликти на Елена. Това "кап-кап-кап", което я връщаше в миналото до убийството на сестрите ѝ и кофти отношенията с баща ѝ. Сериозно, какъв му е проблема на този тип.

П.П.: Това беше едно от нещата, който не харесах. На моменти това с Юръм ми беше по-безинтересно, исках да науча повече за предисторията на Елена и Рафаел, но щом има и втора книга... Като цяло, за мен това е една потенциално много добра история, по-необичайна, но все пак се усеща, че има какво да се очаква в изграждането на целият свят и най-вече ролята на хората в този на вампири-ангели-ловци. Героите са точно типът, който харесвам, силна и независима жена и мъж, който не знае в какво се забърква. Потенциално много добра комбинация за едно още по-добро продължение.

П.Г.: Хареса ми, че авторката е свързала различни видове и им е предала обща предистория, харесвам също образа на Елена и откривам доста сходни черти със Селена (Стъкленият трон). Рафаел беше една приятна и неочаквана изненада, а Дмитрий още повече и, честно казано, харесах героя му доста и се надявам да видим повече от него в продълженията. Цялостното ми мнение за книгата е - ако харесвате да четете за свръхестествени способности, хумористични ситуации, силни характери, различни по същина герои, които откриват общ език и необичайни преживявания - това е книга, която непременно ще ви се хареса.

Оценка (П.Г.) - 4,5 звезди от 5.       Оценка (П.П.) - 4 звезди от 5.

И двете изключително много се забавлязахме по време на дискусиите и нямаме търпение за следващата доза. Надяваме се и на вас да ви е допаднало. Дискусията на Легендата може да откриете ТУК. А сега, без да губя повече време… книгите за месец Август…  *барабани моля*
Академия за вампири от Ришел Мийд и Елинор и Парк от Рейнбоу Роуъл.

Честно казано доста се вълнувам. И двете авторки са ми напълно непознати, но съм чела дузина ревюта и за двете книги – хвалейки ги, издигайки ги на пиедестал. Август се очертава много интересен месец и нямам търпение да се потопя в книгите. Разбира се, ако не сте били част от предизвикателството през Юли никога не е късно да се присъедините иии…

Това беше от мен. До скоро ^.^

петък, 29 юли 2016 г.

Легендата от Мари Лу

Кн. 1 от поредицата „Легендата“ от Мари Лу

Не знам защо отлагах трилогията толкова време , предполагам се опасявах, че ще е too much action, not enough romance, но съм грешала. Още с първите изречения се впускаме в един нов свят, в който познатата ни Америка отдавна е опустошена, а на нейно място се издигат двете вечно воюващи страни – Републиката и Колониите.

При навършване на 10 години всяко дете в Републиката трябва да премине куп изпитания, да бъде оценено и резултата, който получи определя бъдещето му.
Дей е израснал в един от бедните окръзи на Републиката, привикнал към мизерията, глада и бедността. Проваляйки се на това изпитание, той е принуден да се превърне в беглец, а постепенно и най-известният престъпник в републиката. Превръща се в трън в очите на властите, не толкова заради сериозността на престъпленията си, а защото прави всичко по силите си да ги затрудни. Представляващ надежда за бедните и ощетените, той се превръща в Легенда.

„ – Всеки ден означава нови двадесет и четири часа. Всеки ден означава, че всичко отново е възможно. Живееш за един миг и умираш в един миг, и всичко това ти се случва в едни ден, едно по едно... И се опитваш да вървиш  в светлината.“



Джун е момичето изкарало пълният брой точки на изпитанията. Феноменът. Крсива, умна, пресметлива и непокорна, родена в богатство, лукс и разкош тя не познава недостигът. На десет години вече е позната из цялата Република и, въпреки че перфектният и резултат ѝ гарантира светло бъдеще препълнено с успехи, съдбата на момичето приема обрат. След загубата на родителите си, тя бива отгледана от брат си Метиъс, който сега и бива хладнокръвно отнет, а Джун превръща в мисията на живота си откриването на убиеца.

„Ако искаш да се противопоставяш, прави го, докато вътре в системата. Така противопоставянето ще е много по-силно, отколкото ако стоиш извън нея. “

Харесах изключително много образа на момчето, което не бива пречупено от живота на улицата, а напротив, запазва най-добрите си страни - добросърдечността и лоялността към семейството. Същото важи и за Джун. Да, начините, по които са коренно различни, но момичето смело се впуска в опасни битки и начинания, само и само да отмъсти на човека, убил брат ѝ. На моменти много се наслаждавах как анализираше всяко нещо, всеки детайл и разбирах защо е смятана за дете гении. Главите бяха разказани и то двамата и беше, както винаги, страхотно да прочета две различни гледни точки. Историята на тези двама души, които на пръв поглед няма нищо общо, но всъщност се оказват еднакви, ми стана любима. Тези две души, които се опитват да открият истината зад една ‘перфектна държава‘ и се изправят срещу лъжите.

„Едва те познавам. Но… понякога имам чувството, че сме един и същи човек, роден в два различни свята.“

Чела съм достатъчно книги за предателства, постоянни нападения между вражески страни и хора, които се интересуват повече от победата, а не колко хора ще загинат за нея, но тази е най-напрегнатата и интензивната от тях. Книгата е една съвкупност от доста недоверие, смърт, заговори, страх и съперничество, но на фона на този ужас виждаме една двойка хлапета, които притежават уменията и желанието да помогнат истината да излезе наяве. Мари Лу е изградила свят на бедни и богати, на мизерия , недостиг и самота, контрастиращ си с този на разкош, лукс и предимства. Свят, в който двама ще успеят да открият любовта. Свят, в който два Феномена ще успеят да открият светлината и да отворят очите на хората.

What a joke! Poor little rich girl's fallen in love with the Republic's most famous criminal.

четвъртък, 28 юли 2016 г.

Ангелска кръв от Налини Синг

Кн. 1 от поредицата „Ловец на Гилдията“ от Налини Синг

Ще започна казвайки, че първоначалната причина да обърна внимание на Ангелска кръв беше само и единствено корицата. Красивите цветове и нежните крила с бяло беха нещото, което ми привлече погледа. Нямах си и на идея за какво става на въпрос, заглавието и авторката не ми говореха нищо, дори не знаех дали реално има ангели в нея, но знаех, че е красива и искам да я имам. След това, разбира се, обърнах книгата и прочетох резюмето и вече нямах съмнения – тази книга трябваше да е моя.

Чела съм достатъчно брой книги за вампири, за да знам, че харесвам подобен тип. Но книга за ангели, от друга страна, не бях. Налини Синг е създала един мистериозен и необичаен, но едновременно леко монотонен свят, в който хора, ловци на вампири и вампири, ангели и архангели живеят заедно. Книга, в която тези различни видове са открили баланс и съществуват в мир. Стига всеки да следва своята част от сделката и да изпълнява задълженията си, всичко ще е наред. Но някой се отклонява от пътя, създавайки хаос, сеейки смърт, оставяйки след себе си порой от тела. И има само един човек, който може да го спре.

Всички знаят какво представляват ангелите – те са божествени същества, магнетични, нереални, прекрасни на външен вид, но за всеки, дръзнал да им се изпречи на пътя – опасни и смъртоносни. Рафаел е един от архангелите по света. Могъщ, умен, величествен, откровен, непредсказуем и античен, мъжът държи цяла Северна Америка в ръцете си. Владеещ контрол над ума и цяла армия от поданици, никой не смее да подлага под въпрос силата и волята му. Докато един ден нещата не приемат обрат. Друг архангел предава своята същност и живот, избирайки арогантно мощта, превръщайки се в същество от Ада. Рафаел се оказва безсилен пред наставащите промени, а само една жена-ловец може да помогне.

Един тъмен бог. Сега знаеше, че тази мисъл е единствено и само нейна, а не внушена от него, защото това, което я отвращаваше най-много в Рафаел, беше същото, коетоя привличаше. Силата.“

Това беше мъж, срещу когото никога нямаше да има шанс за победа. Не можеше дори да се надява на победа.“

Смелата и предизвикателна Елена живее живота, който винаги е искала. С хаплив език, бързи рефлекси, остър като бръснач ум и дарба, който никой друг не притежава, Елена винаги е вярвала в работата си към Гилдията, приятелите и уменията си. Но дори цялата увереност на света не можеше да я подготви за призива на същество, от което всички се боят и отбягват. Назначена от един от великите архангели за задача, която може да се окаже непосилна да завърши, Елена трябва да намери начин да остане жива, запазвайки сърцето си цяло, а разумът и психическото ѝ здраве - непокътнати.

Ако искаше да оцелее след всичко това и да запази тялото си цяло и душата си неопетнена, трябваше да преглътне гордостта сиили той щеше да я скърши.“

Книгата ме завладя. Както казах по-горе авторката ми беше непозната, но веднага след затварянето на Ангелска кръв ме накара да потърся повече за творчеството ѝ и останалите (за жалост все още непреведени) книги от поредицата. Книгата беше всичко, което очаквах да бъде, а дори и повече. Интензивна, добре развита, приказна, изпълнена с  екшън и непредвидими ситуации, романтична, и страховита.  Обединяваща двама напълно несъвместими характера, две страни без нито една допирна точка и превръщайки ги в съюзници. Книга за вярата, лоялността и приятелството, за преодоляването на страховете и изправяне срещу непознатото. Една история, която има обединява мистичното и хуманното, доброто и злото, любовта и омразата. Книга, която ви накара да продължите със всяка следваща страница, копнеейки за още.

Да, е него имаше жестокост. Не беше хубав, не беше красив, не беше нещо, което можеше да се контролира. Той бе опасен и силен, точно това, което се нравеше на сензорите ѝ.“

събота, 23 юли 2016 г.

Get To Know The Bookworm

Get To Know The Bookworm
Много големи благодарности на Мари, че ме тагна. Поста е страхотен и ми беше супер интересно да прочета и разбера малко повече за другите. От своя страна тагвам всички, които имат желанието да го направят, но все още не са.

Човекът зад блога:
1.Как се казваш?
Павлина.

2.На колко си години?
Навършени 18, скоро 19.

3.Цвета на очите ти?
Кафяв.

4.Естественият цвят на косата ти?
Кестеняв.

5.Цветът на косата ти в момента?
Отново кестеняв – не съм си боядисвала косата.

6.Къде живееш?
Плевен, България.

7.Имаш ли домашни любимци?
Да, имам две чисто бели котета.

8.Любима песен в момента?
RedOne – Don’t You Need Somebody е една от най-новите ми любими, но харесвам и много други, като Amira – Loney, Clean Bandit – Tears, Years & Years – Worship, Selena Gomez – Kill em with Kindness и една, която наиииистина много ми се заби в главата Sofia Carson - Love Is the Name.


Нека преминем към книжните неща:
1.Любима книга като цяло?
Една от последните книги, които прочетох е Перфектна химия и я обожавам. Страхотна е.

2.Любима поредица?
Прекалено много са – Целувка за Ана, Стъкленият трон, Дъблин стрийт, Хари Потър…

3.Обясни с три думи, защо обичаш да четеш?
Чувства, приключения, спомени.

4.Любима героиня?
Селена, Хърмаяни, Айла и т.н. и т.н.

5.Любим герой (мъж/момче) ?
Кам от Ще те чакам. Такова бебче е.

6.Любим герой (какъвто и да е) ?
Може ли да кажа Хари? Може ли… просто няма втори като него.

7.Книга, която разби сърцето ти?
Вината в нашите звезди от Джон Грийн.

8.Книга, която всички обичат, но ти не?
Виждала съм хора да хвалят Синдер, но честно казано ми отне доста време да я завърша и хич не съм и фенка. Но пък съм чувала, че следващите книги от поредицата са много по-добри и това лято мисля да дам шанс на Скарлет.

9.Любим жанр?
Най-предпочитам да чета Young Adult, но едновременно с това харесвам и фентъзи и антиутопии.

10.Любим автор?
Не мисля, че имам. Обожавам книгите на Дж. К. Роулинг, Стефъни Пъркинс, Сара Дж. Маас и много други, но не мога да избера само един.

11.Какво четеш в момента?
Легендата от Мари Лу. От време на време разнообразявам със Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър. ;д

12.Колко е дълъг TBR списъкът ти?
В момента има 48 книги, но с всеки изминал ден числото се променя.


Избери:
1.Шоколад или чипс?
Шоколад, определено. Но съм огромна почитателка на сладко-солените неща, така че и чипс с шоколад няма да откажа ;д

2.Филма или книгата?
Книгата винаги ще бъде по-харесвана и много по-добра от филмовите продукции, но трябва да се даде кредит на някои от използваните ефекти във филмите, наистина са уникални.

3.TV или YouTube?
Не гледам телевизия. Но затова пък постоянно съм в YouTube.

4.Смартфон или лаптоп?
Смартфон!

5.Твърди или меки корици?

По-голяма почитателка съм на твърдите – по-удобни са, по-трудно се прегъват и визуално просто ме радват повече.