неделя, 15 май 2016 г.

Красива сватба от Джейми Макгуайър

Кн.2.5 от поредицата „Красиво бедствие“ от Джейми Макгуайър
Ревюто съдържа спойлери от първите две книги от поредицата! Ревюто на Красиво бедствие може да откриете тук.

  Историята на Аби и Травис продължава. В последните страници на „Ходещо бедствие“ огромна трагедия сполучи двойката и те за малко се разминаха с животите си. В последните минути се разбра, че Аби и Травис оцеляха, а семейство Мадокс ги посрещна с отворени обятия. Последните изпитани чувства бяха статични, преливаща радост, че всички са добре; раздираща тъга, заради десетките жертви; опасение, че последиците могат да разрушат толкова трудно създадената хармония между двамата.

Време е да се вземат мерки.
Аби знае, че не може да остане за дълго тук, не и след снощните събития. Не може да позволи още едно нещастие да ги застигне и не може да бъде разделена с Травис. Трябва да се махнат от тук. И хитрото момиче има точно каквото е нужно за перфектното алиби.

Травис е най-благодарният човек на планетата. Момичето, за което би дал живота си, и почти го даде, е добре в прегръдките му. Няма нищо по-хубаво от това в живота му. Но, от друга страна, този същия живот премина през огромен обрат, ужасяващи сънища започват да го измъчват, а вината, която изпитва започва да го поглъща и единственото нещо, което го задържа в реалността е Аби.


Това беше един от най-странните моменти от живота им, но и един от най-хубавите. Една от най-предсказуемите книги, но и най-красивата. Докато първите две книги от поредицата бяха интересни, интензивни, непостоянни, динамични, способни да ви оставят без дъх, третата беше по-спокойна, мимолетна, истински прекрасна. Една чудесна книга, с един чудесен край на историята на силната двойка, вдъхновила множество читатели по света.

вторник, 10 май 2016 г.

The Quotes Book Tag

The Quotes Book Tag
Благодаря на Теди и Ади за шанса да направя този таг ^^
Линкове към блоговете им може да откриете тук и тук!

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото.
Мисля, че една от първите книги, която прочетох беше Скай от Джос Стърлинг, въпреки че не мога да съм сигурна дали беше тя или Обсидиан, понеже беше доста отдавна. Избрах едни от любимите ми цитати и от двете книги.

„Последното, което исках, беше да се влюбя, защото дълбоко в душата си помнех – любовта наранява.“
-          Джос Стърлинг, „Скай“


2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент.
Не знам дали е точно любимия ми, но доста се смях, когато се разиграваше тази сцена.

„Добре дошъл в прекрасния свят на ревността, помисли си той. За да влезеш в него, плащаш с непоносимо главоболие, почти неустоимо желание да извършиш убийство и комплекс за малоценност.“
-          Дж. Р. Уорд, „Тъмна любов“


3. Цитат от любимата ти книга.

„Ако искаш да опознаеш човек, хубаво наблюдавай как се държи с по-низшестоящите, не равните нему.“
„Няма значение какъв е роден някой, а в какво ще се превърне.“
-          Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и Огненият бокал“


4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.
Тук ще заложа на клишето, а то е ОТНОВО Дж. К. Роулинг. Обожавам книгите и и нямаше как да не споделя неин цитат.

„'The world is full of wonderful things you haven't seen yet. Don't ever give up on the chance of seeing them.“

+ един от Хари Потър и Орденът на Феникса, която чета сега:
-          Вярно ли е, че си крещял на професор Ъмбридж?
   -          Да. – потвърди момчето.
   -          И си и казал, че лъже?
   -          Да.
   -          И си обявил, че Онзи-който-не-бива-да-се-назовава се е завърнал?
   -          Да.
   -          Вземи си от бисквитите, Потър.“


5. Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас (а ако не си ученик- номера на буквата, с която започва името ти).
Номер 18 съм в клас.

„- Ще кажа на Ан Болейн, че в никакъв случай не трябва да се омъжва за Хенри VIII. Ей такива неща.
- Ан Болейн не беше ли тази, която обезглавиха?“
-          Керстин Гир, „Рубиненочервено“


6. Любим цитат от края на книга.

„Защото бях права. За нас двамата, домът не е конкретно място, а човек.
И най-после сме си у дома.“
-          Стефъни Пъркинс, „Целувка за Ана“


7. Вземи една random книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти.

„Момичетата бяха овладели до съвършенство техниката да измъкват сутиена през ръкавите на горната си дреха и после да обличат друг, спортен. На момчетата дори не им мигваше окото при тази гледка.“
-          Мелиса де ла Круз, „Синя кръв“


8. Цитат от книгата, която четеш сега.

„И тъй обикнахме се ние двама,
тя – мен за туй, че мъки срещал бях;
аз – нея, че пожали ме за тях.“
-           П.С. Каст и Кристин Каст , „Белязана“


9. Направи изречение от заглавие на книги. (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глаголът/думата.)
След поне 5 провалени опита, мисля, че успях да сформирам изречение, което звучи нормално ;д

Сиянието на Стъкленият трон опияняваше затворникът."

  1.    Лунно сияние от Рейчъл Хоторн
  2.    Поредицата „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас
  3.    Опиянена от теб, поредицата „Кросфайър“ от Силвия Дей
  4.    Хари Потър и затворникът от Азкабан от Дж. К. Роулинг


10. Кой цитат би си сложил/а на чаша/тениска?
О, винаги съм искала чаша с някой цитат от Хари Потър и като казвам ‘винаги‘ имам предвид от както започнах поредицата преди месец  ;д


11. Кой цитат те обижда?
Не се сещам за такъв. Обикновено обръщам внимание само на хубавите или мъдрите или просто цитатите, които имат смисъл за мен – записвам си ги, снимам ги или нещо от този род. Дори да срещна цитат, който не харесвам или приемам обиден, не му отдавам значение.


12. Кой цитат те описва най-добре?

„А аз? Аз съм лошата, защото не се преструвам, защото съм честна.“
-          П.С. Каст и Кристин Каст, „Белязана“

„Хубаво правило в живота е да не се извиняваш. Правилните хора не искат извинения, а неправилните ще се възползват от тях.“
 „Колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

-      П. Г. Удхаус

И за край бих искала да тагна Памела, Михаела, Габриела и Елена.
Gooda luck ^^

сряда, 4 май 2016 г.

Пробудена любов от Дж. Р. Уорд

Кн. 3 от поредицата „Братството на черния кинжал“ от Дж. Р. Уорд

Продължавам с ревютата на тази невероятна поредица, като този път виждаме една доста дългоочаквана от мен история – тази на Зейдист и Бела.

Държанието на Зи още от първата книга ми направи впечатление и доста време очаквах прочита на третата книга, за да разбера повече за него и миналото му. Приятна изненада се оказа, че за първи път в поредицата се образува любовен триъгълник (за момент в първата книга беше намекнато нещо подобно между Рот/ Бет/ Бъч, но той бързо се разпадна – линк към ревюто тук).



Зейдист е ужасен, непредсказуем и като цяло най-плашещия човек на планетата. Без грам живот в себе си, не изпитва срам от действията си, не комуникира с никой, движи се винаги в сенките, не понася да го докосват, не толерира никой и ненавижда всички, които не са от Братството, а дори тогава – само с близнака си се държи поносимо. Като цяло си е кучи син, #sorrynotsorry. Но това е преди да срещне Бела.

„Подобна постъпка не беше почтена, но пък той не бе светец.“

„Черните очи на мъжа бяха като прозорците на необитаема къща — пълни с неща, които можеха да причинят болка.“

„Той бе студът, който я караше да замръзва и отново да придобива твърда форма. И топлината, която спираше треперенето й.
И убиецът, който се грижеше за нейната безопасност.“

От друга страна Фюри, близнака на Зейдист, е негова пълна противоположност – джентълмен, любезен, красив, скромен и отзивчив. Положил обет за въздържание, той не гледа на жените по този начин, докато не поглежда към Бела. Красотата и го заслепява, обноските и, начина по който говори и дори звукът, който излиза от устата и, когато го прави – всичко това го кара да иска да наруши клетвата си без да се замисля.

„Усети присъствието на Фюри съвсем близо до себе си. Никак не му хареса това, че брат му коленичи до него. Инстинктът му диктуваше да защити тялото на Бела със своето и да попречи на близнака си, на Рот, на лекаря, на който и да е мъж дори да я погледне.“

„Близнакът му току-що бе получил това, за което той копнееше.“

Бела, чиито образ виждаме още в началото на втората книга, тогава е само красивата приятелка на Мери и вампира, който помага на Джон, но в тази книга е засегната много повече историята и. Още преди срещата си с Мери и Зи, Бела била очернена и отхвърлена от глимера, като била принудена да се оттегли от аристократичните кръгове. Омръзнало и да се опитва да се хареса и да угоди на всички, Бела заживява сама, търсейки самостоятелност, уединение и нещо различно, което да разнообрази монотонния и свят.

„Не можеше да откъсне очи от нея. Прекрасното й лице отново сияеше от здраве, синините ги нямаше и красотата й бе напълно възстановена. Беше… поразително привлекателна.“

„— Не ме отвеждай далеч от него — гласът й бе покъртително умолителен. — Моля те.“

„— Пътеката, която ще те изведе от ада, те очаква. Тя е нататък по коридора, братко. Не бъди глупак. Отиди при нея.“

Беше доста необикновено да се види как Фюри излиза от образа на перфектния брат, и започва да мисли по-първично, въпреки че към края отново беше готов да загине заради близнака си. Да чета как Зейдист се нагажда според Бела и полога толкова усилия и работи толкова усърдно върху себе си, за жената, която обича, беше мечта и той винаги ще си остане мой любимец (хората, които са чели поредицата ще разберат), но силата и опърничавия характер на Бела също допринесоха към книгата. Още откакто бегло ги споменаха в книга 2, си умирах да ги видя заедно, но нищо не можеше да се сравни с края на книгата и всички емоции, които изпитах докато го четох.

 I was dead until you found me, though I breathed. I was sightless, though I could see. And then you came… and I was awakened.

 Ревю към Тъмна любов, книга 1 - тук.
Ревю към Вечна любов, книга 2 - тук.
Ревю към Споделена любов, книга 4 - тук
Ревю към Освободена любов, книга 5 - тук.

неделя, 1 май 2016 г.

April Wrap-up and May TBR

Здравейте, хора, и Христос Воскресе!

Втори месец подред правя wrap-up пост, реално, защото имам доста прочетени книги през месеца, за което много се радвам ^^
Прочела съм общо 8 книги. Е, да, не е някакво космическо число, като 15 или 20 книги, но имайки предвид колко е натоварено в училище – за мен си е цяло чудо, че успях да достигна и тази бройка и съм супер доволна от себе си ^^

Този месец, до голяма част, може да бъде наречен „Месеца на Хари Потър“! Успях да прочета първите четири книги от поредицата и дори започнах петата книга, която, за жалост, е огромна, а с натоварването в училище и с приготовленията за завършването, не ми остана време да я завърша.
Много ми се искаше да мога да опиша с думи, какво значи тази поредица за мен – поредицата, която стои на рафтовете вкъщи с години и никога не съм проявявала интерес към нея, сега се превърна в животоподдържаща. Нещо, без което денят ми не е пълноценен. Дж. К. Роулинг е успяла да вдъхне живот на един вълшебен свят и на едни невероятни и толкова силни герои, които успяха да ме накарат да забравя реалността и да повярвам в непостижимото. Надявам се изпитите и матурите ми да минат по-бързо, за да мога да започна да обърна повече внимание на поредицата и да я завърша по-бързо!

Едновременно с Хари Потър, четях и нещо малко по-сладникаво и романтично, а именно втората и третата книга от поредицата „Целувка за Ана“ от Стефъни Пъркинс – „Звезди за Лола“ РЕВЮ.  и „Рисунка за Айла“ РЕВЮ.
Ако не е очевидно какви ревюта пускам и какви книги обичам да чета – е, романтичка съм си и да се заровя в страниците на тези две четива беше безценно. Повече за впечатленията ми от двете книги може да видите, като кликнете към прикрепените линкове.

Още една книга, за която много се вълнувах, беше Индия плейс, книга 4 от поредицата „Дъблин стрийт“, която отлагах прекалено дълго, докато един ден просто не си казах „хвани се в ръце и прочети книгата, Павлина, излагаш се“.
Останах тооолкова приятно изненадана. Мислех, че, щом познаваме Хана още от първите книги, когато беше още малка, ще е странно да чета за нея, но Индия плейс се оказа също толкова добра, колкото и останалите книга на Саманта Йънг. РЕВЮ.

Следващата книга в списъка ми беше препоръчана и, въпреки че е супер кратичка, мен много ми хареса. Говоря за Една седмица в Ню Йорк от Луиз Бей. Очаквах книгата да няма особен смисъл или пък да е прекалено прибързана, или пък нещо да не е наред с героите, да не са изградени пълноценно, нещо… каквото и да е. Но тя се оказа доста задоволителна и, заради края си, сега изпитвам огромно желание да продължа с поредицата.

Започнах и още няколко книги, освен Хари Порът и Орденът на феникса. Една от тях е Never Never на Колийн Хувър, която се оказа мнооого интересна и с нетърпение чакам да разбера каква е врътката с изгубените им спомени. Другата е Белязана, книга 1 от поредицата „Училище за вампири“ от П.С. Каст и Кристин Каст, която се оказа доста интересна.
P.S. Ако сте чели Хекс Хол от Рейчъл Хокинс или Синя кръв от Мелиса де ла Круз и търсите нещо подобно – Белязана е вашата книга, има много сходни черти.

За идния месец май не съм планирала нищо кой знае какво, защото се очертава да уча за матурите, но книгите, към които съм се ориентирала се застъпват с някои от предния месец – все още искам да прочета втората книга от „Стъкленият трон“ и да дам шанс на поредицата „Скъпоценни камъни“, а като познавам себе си, най-вероятно ще разнообразя с нещо леко романтично, понеже съм слабачка и не мога да устоя на любовните си книги ;д
Е, това беше то мен.

До скоро ^^