петък, 30 септември 2016 г.

Въглен в пепелта от Сабаа Тахир

Книга 1 от поредицата „Въглен в пепелта“ от Сабаа Тахир

„Бойното поле е моят храм. Върхът на меча е моят свещеник. Танцът на смъртта е моята молитва. Убийственият удар е моето освобождение.“

Преди 5 века Книжниците, велика и процъфтяваща цивилизация, били покорени и поробени от империята на Воините – най-могъщата военна сила в целия свят. От тогава Империята ставала все по-могъща и всеобхватна, а традициите и обичаите измежду народа на Книжниците се изгубили.

Лайа е обикновено момиче от народа на Книжниците. Мила, млада, невинна и наивна. Една вечер в къщата ѝ нахлува отряд маски и убиват баба ѝ и дядо ѝ, а брат ѝ – отвличат. Осъзнавайки, че брат ѝ има нужда от нея тя се свързва със Съпротивата – бунтовническо движение, задало си за цел да освободи народът на Книжниците. Съпротивата се съгласяват да ѝ помогнат, но при едно условие– ще освободят брат ѝ, в замяна на ценна информация. Неината мисия е да стане шпионин в Блекклиф – мястото, където се обучават най-свирепите убиици на Империята – Маските.


„Но има два вида вина. Единият те съсипва и те прави безполезен, а другият възпламенява душата ти за някаква цел. “

Елиас Валерий е наследника на Валерианския род и от него се очаква да е по-добър от останалите, по-умен, по-ловък, по-добра маска. Но той не желае нищо повече от това, да остави зад гърба си насилието и тиранията в крепостта и да бъде свободен отново. В навечерието на дипломирането си Елиас се кани да дезертира, но планът му се осуетява. Време е да се избере нов император, а древен закон гласи, че четиримата най-добри ученици в крепостта трябва да се изправят един срещу друг. Елиас е един от тях.

Неустоима, приказна, мистериозна и смъртоносна.
Книгата е една от най-интересните и завладяващи, които съм чела. Историята на народа на Книжниците и начина, по които е представено тежкото им, изпълнено с борба, несправедливост и мизерия ежедневие успява да накара читателя да изпита състрадание и да съпостави случващото се в книгата с реалността, с която ние самите се сблъскваме всеки ден.

„All the beauty of the stars means nothing when life here on earth is so ugly.“

Атмосферата е представена, като  тъмна, заплашителна и мистериозна, но и някак самотна и красива. Всеки детайл в историята беше изпипан, всеки герой все по-завистлив, все по-мистериозен и по-смъртоносен. Елиас и Лая са едни от най-добре развивите персонажи, които бях срещала. Изключително борбени, жертвоготовни и способни на невъзможното, за да помогнат на близките си.
Лайа беше героят, който премина от сковаващ страх към бунтуване, осъзнаване на какво е способна и отстояване на мнението си. Отрасла в един беден народ, който е научен да не се противопоставя, да не изразява мнение и винаги да свежда поглед, нейната промяна беше най-очевидна и изключително вдъхновяваща.

„Предстои ти да гориш, защото си въглен в пепелта. Това е твоята съдба.“

Елиас също влиза в списъка с любимите ми герои – от началото единственото му желание беше да се почувства свободен от тиранията и злобата в Блекклиф, но милиони пъти пожертва себе си и постави чуждите желания пред неговите собствени. Въпреки че от детските си години е бил обучен да оцелява и да убива, духът му не беше скършен, а човечността и съпричастността, които проявяваше, го правеха различен в море от безлични маски.

„Ти си въглен в пепелта, Елиас Валерий. Ще хвърляш пламък и искри, ще опустошаваш и рушиш. Няма как да промениш това, нито да го спреш.“

Начина, по който е написана книгата е увлекателен и пленителен, а историята е способна да те отнесе на километри от тук със своите истории. Сабаа Тахир отлично е уловила емоциите на всеки един от героите – предадените и предателите, обичащите и обичаните, ранените и раняващите, поробените и поробителите. Тяхната мъка и скръб, ежедневното насилие и борба, както и вътрешната борба между това, което мислят, че е правилно и това, което трябва да направят.


Пренебрегването на семейството и приятелите, мотива за смъртта и тежката действителност са само част от елементите, които задържат вниманието на читателя до края. Източния дух, който съпровожда главите ми беше непознат досега, но докато следях разказите на геройте, можех да си представя песните, барабанените сигнали и митичните истории за джинове, фантоми и гулове.

4 коментара:

  1. Не мислех да чета книгата, но след това ревю определено ще и дам шанс в бъдеще. Описала си страхотно книгата и според мен е най-хубавото ти ревю от всичките, които си качила до сега.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз доста дълго я отлагах, но останах изключително доволна, нищо, че попринцип не чета точно такъв жанр. Книгата се нарежда в челната тройка сред любимите ми книги, така че давай смело. Мисля, че тя е подходяща за всеки и дано останеш доволна.
      П.П.: Не се заблуждавай по ужасната корица. ;д

      Изтриване
  2. Въпреки че имам книгата от около месец все още не съм я чела. Но твоето ревю със сигурност ми помогна да се реша да я прочета вече. Благодаря ти. (:

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Моля те, моля те, прочети я. Сериозно, нямаш си и на идея колко е оригинална и интересна и колко дълбоко те поглъща. Най-добрия съвет, който мога да ти дам е да не съдиш книгата по корицата, а да я започнеш при първа възможност! Ще я заобичаш! ♡

      Изтриване