Кн. 1
от поредицата „Перфектна химия“ от Симон Елкелес
Още първия път, когато видях корицата на книгата и
прочетох анотацията знаех, че е мой тип и ще ми хареса. Въпреки че ми отне известно време да се
захвана с нея, момента най-сетне настъпи и нямам думи да опиша колко ми
хареса. Принципно съм огромен почитател на романтичните книги и всичко любовно
е my guilty pleasure. Не
мога да се стърпя – просто такива книги са ми на сърцето. Перфектна химия беше
книгата, която знаех, че ще ми предостави дози романтика и ще ме остави с
приятно пърхане в стомаха.
На пръв поглед виждаме една типична история на „лошото“
момче и „перфектното“ момиче, които изпитват неподправена неприязън един към
друг, но в последствие между двамата се зараждат чувства, и историята завършва
с happy end. Но в
тази книга нито „лошото“ момче е толкова лошо, за колкото се преструва, нито „перфектното“
момиче има нещо перфектно в себе си.
* * *
В преградията на Чикаго хората се делят на две класи –
богаташите от северната част и тези, обречени на по-ощетен и беден живот от южната
част. Прието е, че жителите от двете класи не се смесват, но когато най-опасното
момче и златното момиче на училището се оказват партньори по химия, двамата са
принудени да се научат да работят заедно. Един училищен предмет, една
безстрашна учителка, един бас и една химична реакция заплашват за разчупят стените,
разделящи града и хората в него.
Бритни Елис е изящна, умна, красива, най-популярното
момиче в гимназията. Има отлични оценки, перфектна коса и маникюр, а тоалетът ѝ
е изпипан до последния детайл. Но този образ, който поддържа, е
единствено фасада, целяща да прикрие какво в действителност се случва зад
бялата ограда на къщата ѝ.
Алехандро ‘Алекс‘ Фуентес идва от южната част. Той е
сдържан, леко груб, но и неустоим. С бунтарска природа и живот, обречен на
насилие, като един от членовете на Кървавите латиноси – улична банда, от която
можеш да се измъкнеш единствено с цената на живота си. Но зад образа на
момчето, на което не му пука за нищо Алекс крие истинските си желания – да може
да има живот далеч от Кървавите латиноси, да отиде в колеж и да води нормален
живот. Една непостижима мечта, но жертвата е приемлива, стига да знае, че
рискувайки своя живот, семейството му ще бъде добре.
„Ако научих нещо, то
е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден... тук
и сега.“
В книгата си Симон Елкелес е представила редуващи се
глави, описвайки гледните точни на двамата главни, които разбираме, че изобщо
не са това, за което хората ги мислят. И двамата крият от света една мила,
грижовна, търпелива и покровителствена страна – все качества, които постепенно
осъзнават, че другия притежава. И докато в началото бяха непознати, които
нямаха нищо общо, то към средата вече беше ясно, че двамата споделят повече
общи неща, от колкото могат да си представят – и двамата са способни да жертват
собственото си щастие за тези, които обичат.
„Ние предизвикваме
съдбата и танцуваме сред акулите, но се отърваваме без нито една драскотина.
Дебнещата опасност само усилва чувството за взаимна принадлежност.“
Книгата беше абсолютно удоволствие да се чете. Виждаме
една история, примесена с хумор, напрежение, страст, схватки и размирици, вина
и дълг към семейството, любов и желание за живот. Едно момче и едно момиче,
които се борят със наложените им стереотипи и разбиват бариерите на двата си
свята. Оригиналността не е нещо, на което авторката е заложила, но времето и
любовта, които е вложила в героите си е повече от очевидна и в това отношение
няма как да ви разочарова. Епилогът беше магически и много емоционален, и краят
на книгата беше точно такъв, за какъвто един романтик по душа би си пожелал. Би
се харесала на всеки, който обожава романтичните истории, преодоляване на
наложените норми и забранената любов.
“I wonder If It’s medically possible to be addicted to another human
being.”
Коментари
Публикуване на коментар