Кн.2 от поредицата „Ще те чакам“ от Джей Лин
Линк към първата книга от поредицата може да откриете
ТУК.
(В това ревю няма спойлери от първата книга.)
Бях си дала малко почивка от четенето на романтика за
известно време, но с настъпването на Март реших, че ще завърша книгата. Бяха ми
нужни само няколко изречения, за да потъна отново в историята и, пренебрегвайки
домашни, проекти и изпитвания, завърших книгата същия ден, в който я поднових.
Започвам с
това, че героите от първата книга заемаха отново главни роли и така до някъде
историята на Кам и Ейвъри, която ми остана една от любимите дори след като
приключих Ще те чакам, беше продължена и в тази книга, като вече беше обърнато
и по-голямо внимание на сестрата на Кам и най-добрият му приятел.
В
продължението виждаме от по-близо образа на Тереза, която вече не е малкото,
срамежливо, беззащитно момиченце, а младо, отговорно, здравомислещо момиче,
което преживява травма и трябва да си вземе известна почивка, като минава на
план Б и решава да се запише в университета на брат си. В плановете и влиза: да
учи първия семестър там, а веднага, щом контузията и се е оправила, тя да се
върне в балетното студио и да продължи мечтата си – да танцува. Но в плановете
и не влиза отново предишните чувства към най-добрия приятел на брат и да се
върнат отново с бясна сила, а още по-малко пък да кара лекции с него.
„ И това щеше да продължи цял семестър? От една страна трябваше да
негодувам от перспективата, но щеше да е лъжа. И кого щях да лъжа? Сега, когато
знаех, че ще го виждам три пъти седмично, желанието ми да ходя на лекции по
музика се увеличаваше с всяка секунда. В крайна сметка, кой би се отказал от
малко радост за окото. А той бе сладка, шоколадова радост.“
Джейс Уинстед
е момче с тъмно минало и още по-тъмна тайна, което поддържа облика на сваляч и
никога не се привързва емоционално към никое момиче, докато Тес не се завръща
отново в живота му и всички онези чувства, които някога е имал към нея, но са
дълбоко потиснати заплашват да изплуват на повърхността.
„ Джейс с неговите целувки, с неговите езди и коне, с всичките му… неща
може да ходи да си го начука по средата на задръстването. Винаги си тръгваше от
мен. Винаги! Сега бе мой ред.“
„ Ами тръгвай тогава! Защо трябва да се държиш като пещерняк?“
Първите няколко
глави са съчетание от предистория на травмата на Тес и малко от романса да
Ейвъри и Кам. И докато в първата половина от книгата действието е по-бавно, то
към втората половина връх взимат по-силните и обсебващи емоции. Много трагедия
и много провали, много хубави моменти и много сълзи. Но последните няколко
глави са това, което най ми хареса в цялата книга – аз като цяло съм си огромна
романтичка и всичко красиво, нежно, сладко и попито с любов е като мой личен
рай, но Бъди с мен ми промени цялостната представа за това, какво означава
прекрасен завършек на история.
„ – Но Джейс… Джейс е нещо… не знам… присъствието му ме кара да се
чувствам някак неловко. Искам да кажа, че този мъж действа на всяка жена. […]
– Сякаш една нощ с него ще промени живота ти завинаги.“
В книгата е
съчетано опасното с нежното, грубото с милото, плашещото, което заплашва
неопетненото. Книга за момиче, на което не и е чужд страха, но се е научила да
бъде силна, и за момче, на което му се е наложило да порасне и от крехка
възраст да се справя с каквото му подхвърли живота. Всичко това преплетено с
много силни и бурни емоции, чувство за дълг, копнеж побой, страст, пречки по
пътя към щастието и много моменти, в които ми се е искало да заплача заедно с
героите си – било то в добро или лошо.
„ Джейс бе опасен… по всички възможни хубави начини.“
Книга,
представяща контраста между страха, надеждата и желанието. Джей Лин отново е
показала живота на човека, в грубата си, реалистична форма, но преплетен с
много много красота, нежност и любов. Книгата представлява всичко, което му е
нужно на един читател.
„ – Знаеш колко дълго стоях настрани. Опитах се да не ти обръщам
внимание, да те пренебрегвам, да не отдавам значение на това, което изпитвам
към теб. А това, което изпитвам… не е никак редно. Но е все едно да се биеш в
предварително загубена битка. Ето защо не се боря вече.”
„Искам да бъдеш с мен.“
„ …усмихнах се и погледнах към вратата, където родителите му стояха
и ни гледаха. Очите на майка му блестяха от сълзи, а господин Уинстед бе сложил
ръка и леко я стискаше за рамото. Погледнах към Джак, който вече беше започнал
да играе на играта си и разбрах какво виждаха родителите му. Защото аз също го
виждах.
Бъдещето.
Тримата.“
Коментари
Публикуване на коментар