вторник, 20 декември 2016 г.

Blogmas #4 (Day and Night Book Tag)

Blogmas #4
Day and Night Book Tag

Видях този таг от Теди Атанасова (тук) и ми се стори много приятен, затова нямаше как да не го направя. Надявам се да ви допадне и в случай, че това се случи и решите да го направите - оставям го отворен. :)

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?
Определено през нощта. Хиляди нощи са били прекарани с книга в едната ръка и чай в другата.

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
Най-добрият отговор е Въглен в пепелта. Четейки за цялото насилие, несправедливост и злоба ме накара да се замисля доста за света и да променя начина, по който гледам на доста неща.

Y: YA – да или не?
Определено да! Това е най-предпочитаният от мен жанр, заедно с романтика и паранормална романтика.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
На теория смятам, че е възможно да има, но не мога да обясня защо смятам така. Просто има логика да е писано за герои, които преспокойно да можем да си представим като реални.

N: Даваш ли книгите си на заем?
Да, но кръгът от хора, на които давам книгите си, е много тесен. ;д Правя го само, ако мога да имам доверие на човека, че няма да ми съсипе книгата.

D: Миришеш ли книгите си?
Естествено, че да!

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Не казвам, че има нищо лошо в това да не харесвате книгите. На всеки зрял, способен да взима рационални решения човек му е позволено да има собствено мнение. Дори и това мнение да е донякъде грешно. ;д


I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?
Има ли любител на книгите, който предпочита те да не изглеждат добре? Естествено, че не – искам те да имат възможно най-запазен и представителен вид, за да мога, когато мина покрай тях и ги погледна, да изпитвам онова дяволито чувство на удоволствие.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
Грешно, грешно, грешно! Определено не смятам, че имам прекалено много книги. Приемам още, ако случайно искате да ми купувате подаръци за Коледа. ;д

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?
Най-лошото, което съм причинявала на бебчетата си е лекичко да им прегъна ръбчето. Също така 2 пъти съм опускала книга, но нямаше тежки последствия.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?

Не чета, докато тренирам, защото не тренирам. ;д Чела съм в клас, в автобуса, на публични места, като градинки и т.н, но като цяло предпочитам да е максимално тихо около мен.

понеделник, 19 декември 2016 г.

Blogmas #3 (Егмонт на живо, последствията от Панаира на книгата и 3 неща, които не очаквах от университета/ студентския живот)

Blogmas #3

Здравейте, милички.
Новата седмица започна, а с това и контролно по Академично писане, доклад по същия предмет, който отлагам вече над 2 месеца, домашно, чиито срок съм пропуснала очевидно и още няколко задачи, които няма да е зле да започна да пиша. И разбира се, вместо да се занимая с тях, аз пиша пост, защото ми дойде музата да напиша нещо. 
Ако сте от тези хора, които обичат да отлагат до последно, с ръка на сърце мога да кажа: разбирам ви.

И за да подготвя тези от вас, които смятат да продължат обучението си, съм ви намислила 3 неща, които аз лично не очаквах да се случат.
Очаквах професорите, както и асистентите, да бъдат доста по-надути и недостижими.
Нещо в самия израз „проф.“ ми се струваше толкова възвишено и далечно, че очаквах всички да се имат за голямата работа. Реалността е малко по-различна. Има и от гореизброените, но повечето преподаватели са доста humble (не се сетих за българската дума) и са готови да помогнат с каквото могат. Засега всеки ни повтаря, че е наш приятел и, че можем да ги попитаме за всичко. Недоверчивото в мен ми крещи „не им се доверявай“, но мисля, че това си е просто мой проблем. ;д Като цяло хората са доста осъзнати и приятни и наистина НАИСТИНА могат да ви научат на доста и да ви предадат по развлекателен начин доста поучителни уроци и случки, които са преживявали.

Очаквах да бъдем затрупани от книги, учебници и всевъзможни помагала.
Не е тайна, че повечето преподаватели имат по не една издадена книга и приятелите ми предварително ме бяха подготвили, че ще дам доста солена сума за помощни материали. За мой късмет (и са късмет на портмонетата на родителите ми ;д) нашата специалност не изисква да купуваме каквито и да било книги и учебници. Но това си има и лоша страна – когато се наложи да си припомните някаква лекция няма учебник, от който можете да я прочетете наново. Имате две опции – ако сте писали по време на лекцията да прочетете нужното от тетрадката си или, ако преподавателят праща лекциите по имейл, да намерите нужното там.

  Тъй като аз съм на общежитие в Студентски ме бяха подготвили, че това място не е годно за учене.
Това не е обаче на 100% вярно. Да, общежитието е доста шумно място и ако се паднете в блок, който е по-див, очаквайте да има доста партита (в моя блок има поне по 2-3 всяка вечер НА ЕТАЖ!). Но това не означава, че 24/7 ще се чува музика. Все още съществуват онези тихи блажени моменти, в които може да се учи.

Има още доста неща, които мога да включа, но искам да ми мине сесията и смятам да направя отделен пост за това (ако ще ви е интересно да чуете повече де ;д). И сега е момента да кажа -  университета не е кофти място, всъщност срещаш толкова различни и интересни хора, всеки от които предоставя различно мнение и възгледи, че за мен беше страхотно (и все още е) да се запознавам с толкова хора. Първата година е определено супер еуфорична и много неща започват да се променят, но съветът ми е да ѝ се насладите максималко.

А сега нека преминем към двете по-важни теми: Малко за блогърската/влогърската среща, която милите ЕГМОНТ организираха и какво успях да си напазарувам от Коледния панаир на книгата. Досега никога не бях влизала в НДК, но в рамките на седмица 2 пъти ми се наложи да го направя. Първия път “виновникът“ беше събитието Егмонт на живо. В четвъртък успях най-сетне да видя на живо хора, които познавах досега само от екрана си. С Памела писахме на страхотните Ади и Йоана и се уговорихме да се чакаме пред входа, защото нито една от нас не знаеше какво ни очаква щом влезем. Веднъж обаче оказахме ли се в зала 4 започнахме да си бърборим за книжки, любими автори и какво присъства в бъдещите ни планове и стана много забавно. По едно време се събрахме в кръг като на AA meeting (Alcoholics Anonymous); (да, среща на анонимните алкохолици ;д) и всеки каза малко за себе си. Беше удивително да се окажеш в стая с толкова невероятни хора, които споделят интересите ти и най-стене да опознаеш хората зад любимите ти блогове/ booktube канали.
  

(Може ли да оценим колко брутално невероятно изглежда косата на Ралица за минута?! ;д)

Колкото до панаира – моя милост се прибра с 6 нови книжки.
Първата ни спирка беше щанда на ИБИС, където си харесах две книжки. Едната от тях е Ледено ухапване, кн.2 от Академията, която нямаше как да пропусна да си взема. Попитахме и за останалите книги, но за съжаление ги нямаше в наличност. Втората книга се казва Първият гроб отдясно от Даринда Джоунс и си я бях набелязала още преди година, когато блога ми беше още бебче, но така и не намерих време да стигна до нея. На няколко пъти даже карах Памела да я четем двете, но неверника ми отказваше всеки път. Е, сега поне щом я имам на рафтчето си ще ме подсеща, че реда и наближава. (книгите струваха 4лв всяка)

Продължихме към издателство ЕМАС, където веднага забелязах красивата корица на Ангелско нашествие. След дълги уверения от страна на bestie-то, че книгата ще ми хареса и е мой тип я грабнах. (книгата беше намалена на 20% и струваше 12,90лв)

И последно стигнахме до издателство СОФТПРЕС, където очите ми веднага набелязаха първите три книги от поредицата „Кросфайър“ от Силвия Дей завързани с червена панделка. Можех да ги чуя как крещят името ми. Принципно една книга от поредицата струва 16лв, а изведнъж можех да купя три от тях за тази цена? Ъмм, бройте ме!

P.S.: Сега е момента, в който да включа, че от намалението на Сиела се прибрах само с една нова придобивка и това е Миг преди никога от Джесика Редмерски. Намирането на тази книга беше страшно предизвикателство, защото почти никъде я нямаше и обиколихме 3-4 книжарници, за да ни се усмихне късметът най-сетне. (включвам книгата тук, защото не съм правила отделен пост за това, просто не видях смисъл)
P.S.2: Бляскавият двор присъства в снимките, защото не направих и отделен пост за октомврийската BOPS, за което сега доста съжалявам.

Е мисля, че това е всичко за днес. Съжалявам за дългия пост и..

Arevour

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Blogmas #2 (Обикаляне по моловете, Немски Коледен Базар, Егмонт на живо и още срещи с блогъри)

Blogmas #2

Последните ми 2-3 дни бяха изключително приятни и забързани. Има дни, в които мога да се излежавам в нас и да не правя нищо ползотворно с часове и няма да ми е проблем. Но с наближаването на Коледа настроението ми е все по-приповдигнато и се чувствам все по-енергична и сякаш трябва да си запълня времето с нещо.

Но ще започнем този разказ от неделята – слязох на гарата и се прибирах към стаята си, когато забелязах колко е хубава е София по тъмно с всичките си светлини, елхи, играчки и оригинални украси и минавайки покрай Сердика център си казах – толкова е красиво, трябва да се върна през деня и да видя как е украсено вътре.
Приказка.
Всичко блестеше, декорации на всяка втора крачка и коледни мелодии чуващи се из цялата сграда – какво повече да искам от живота.


И след като целия ми ден вървеше на коледна тематика защо да не посетим и Немския Коледен Базар. В Плевен също се провеждат подобни мънички събития и се разпъват множеството будки, предлагащи на 90% една и съща надценена стока и коледни лакомства, но не бях виждала нищо подобно. Беше толкова отцепено от останалия свят и толкова сладко направено, че нямаше как да не се задържим по-дълго и да направим 3 хиляди снимки за спомен. До всички, които все още се чудят дали да отидат – нищо няма да загубите, но ще обиколите едно местенце, което предлага приказна атмосфера, развлечения за деца, много и различна храна и дори гряно вино. 
Как да кажеш не на това ;д



Друго интересно нещо – ами отворих си един ден пощата и какво да видя – покана за събитието ЕГМОНТ на живо! What?
Това беше една страхотна и неочаквана изненада и изключително много се вълнувам, че ще присъствам на блогърската/ влогърската среща и толкова се надявам да се среща с вас и да си поговорим, че чак още не мога да повярвам какво се случва. Не ми обръщайте внимание, май откачам. ;д







И като стана на въпрос за среща с хора от блогърското общество – най-накрая доживях да се видя на живо с Юлия (ако четеш това искам да знаеш, че много се радвам, че се видяхме и да знаеш, че в бъдеще ще си подложена на още много такива излизания!
Послепис: вече официално присъстваш в постовете ми ;д).


И последното, което искам да вмъкна е, че днес е първия ми студентски празник. Досега не се бях замисляла толкова за 8ми декември и какво представлява, но сега ми е някак странно, че този ден най-сетне настъпи. Тези от вас, които ме познават - знаят, че гледам на тези неща по доста сантиментален начин и страшно се вълнувам дори за най-малкото, така че ще кажа само - на всички настоящи, бъдещи и минали студенти честит празник. Пожелавам ви да си вземете всички изпити без проблем и цялата учебна година да ви върви с лекота. И също така не пийте много. ;д 

Сега ще спра да бърборя и ще ви оставя да се насладите на снимките. TT






понеделник, 5 декември 2016 г.

Blogmas #1 (Intro, bookish plans & some catching up)

Blogmas 2016 is ON.

Дълго време стоях и гледах празния лист, докато измисля какво да кажа първо.
Затова ще започна с това – виждате ли в дясната лента на блога от колко време не съм публикувала нищо тук. Октомври. Ще станат почти 3 месеца, откакто за последно писах нещо. Изобщо. И сега следва баналната реплика – не е, защото не ми се пише, а защото просто не ми остава време. И ще си кажете „Е, какво толкова прави, че да не може да напише нещо. Айде не ревю, но един таг поне“ и отговор най-вероятно няма да последва.

Някои може би знаят, някои може би не, но от тази година съм студентка. И ако съм си мислела, че ще е само клатене на крака и излежаване с новите ми приятели – жестоко съм грешала (е добре де, и това доста често го правя, но както и да е). Натоварват ни психически и физически и, въпреки че ми остава малко време, в което да пиша, желанието го няма.

До днес. (2 декември 2016г.)
В петък се прибрах от лекции и започнах да си оправям багажа, за да се прибера вкъщи, когато осъзнах, че имам 2 часа до влака и реших да си почина малко, разглеждайки какво всички вие сте писали в първите си блогмасове и вдъхновението да напиша нещо ме удари. Бяха ме питали дали смятам и този декември да се включа и досега не знаех отговора, но here I come, baby, stronger than ever. (шегувам се, последните няколко нощи не съм спала много и гледам малко на стерео)

Както и да е, имам няколко нови идеи за постове, които смятам, че ще ви харесат. Тази година съм настроена на вълна коледни рецепти, песни, ревюта, тагове, няколко поста, които ще бликат от книжни (и не само) снимки и… доста сериали. Може и да не съм чела и писала, но сериалите не ги изоставих – нови и стари, добри и лоши, оригинални и клишета – смятам да ви зарина с информация. Идеята ми е направо да си взема почивка седмицата преди Коледа и да се отдам на писане и четене. Стискайте ми палци да не се изгубя в хилядите курсови работи и задачи и да превъзмогна писателския/читателския блокаж, който ме беше обгърнал в продължение на 3 месеца.

За месец ноември успях да прочета само една книжка и тя е Ш-ш-шт! от Бека Фицпатрик и честно казано ми беше доста интересна. Не знам обаче дали ще ѝ напиша ревю, заради хаотичния начин, по който я прочетох. За декември обаче съм си подготвила няколко книжки, които искам да подхвана и първата от тях е Миг преди никога от Редмерски. Старичка е, но имам доста големи очаквания; втората е Гневът и зората от Рене Ахдие (време и е вече!), а третата – Бляскавият двор, за която също много се вълнувам и вярвам, че ще ми хареса. Чели ли сте я вече?

Е, надявам се да се ‘видим‘ отново след  няколко дена и до тогава... spread love and Christmas spirit wherever you go, my loves.


P.S.: Имам нова свещ с аромат на шоколад и нямам търпение да си я пробвам. ♥

неделя, 9 октомври 2016 г.

Грозна любов от Колийн Хувър

Ugly Love by Colleen Hoover / Грозна любов от Колийн Хувър

„Хубавите моменти компенсират грозната любов“

Бях чувала името на авторката и отзиви за това, колко хубаво и увлекателно пише тя, но никога не бях чела нейни книги. „Грозна любов“ беше книгата, която ме запозна със стила на писане на авторката и постави началото на любовта ми към нея. Каквото и да кажа няма да е достатъчно – невероятна е, написана е с много емоция и историята е красива (къде ли е иронията тук?!) и романтична, но с  щипка тъга и горещи страсти.

Както винаги ще започна с героите.
Тейт Колинс учи магистратура, но едновременно с това и поема смени като медицинска сестра в близката болница в Сан Франциско. Но докато не заработи достатъчно, за да може да си позволи собствен апартамент, се съгласява да живее при брат си – в сграда купена от военните населена с пилоти, а още през първия ден на нанасянето ѝ пътят ѝ се пресича с един от тях.


Майлс Арчър е умопомрачително красив, умен и… пилот. (Нужно ли е да споменавам колко секси е тази професия? Не? Ок.) Още първия път, в който се срещат, Тейт вижда една грозна страна от Майлс, но усеща, че под маската на безразличието и непукизма са сдържани емоции и потиснати рани от миналото, които са го принудили да издигне около себе си стени и да не допуска сърцето си да се влюбва отново. Но как да се преструваш, че не изпитваш нещо, когато привличането е толкова силно?

 Затова двамата измислят един „брилянтен“ план – страстта помежду им е очевидна, и не изглежда сякаш скоро ще стихне, но тя няма време за любов, а той не иска такава. Тогава защо да не използват един друг, когато им е удобно, без никакво обвързване. Звучи като перфектния план, нали? И може би (едва ли) би бил успешен, ако Тейт беше спазила правилата, който Майлс беше поставил:

„Не питай за миналото ми.
Не очаквай бъдеще.“

Въпреки годините си, героите бяха изключително зрели, а образите им бяха чиста наслада. Въпреки че знаеха, че тази тяхна игра няма как да продължи дълго, а последиците от нея ще бъдат катастрофални, те продължиха да се срещат. Вижда се ясно колко емоция и любов е вложила Колийн Хувър в изграждането на героите си. Края на историята беше предвидим, но през цялата книга действията ме караха да се взирам изумено в екрана и да чета глава след глава. Връзките между героите (тук включвам и брата на Тейт, Корбин, който би убил за сестра си и Рейчъл, която все още е неизменна част от живота на Майлс и, разбира се, няма как да не споменем Кап – осемдесет годишния старец, който беше опора в най-трудните моменти, както за Тейт, така и за Майлс) са изградени така, че всеки читател да усети колко силни и неразрушими са. Книгата не е изградена половинчато, а в нея е вложено време и резултата е невероятен.

„Любовта не винаги е красива, Тейт. Понякога прекарваш целия си живот в опити да я промениш. Да я промениш в нещо по-добро. И тогава без да осъзнаеш, се оказва отново в стартова позиция със сърце, изгубено някъде по пътя.“

Обожавам моментите, когато виждахме истинския Майлс, обожавах всеки път, когато Тейт преглъщаше гордостта си и как, въпреки че грозното си разяждаше отвътре и напълно ги поглъщаше, двамата получиха своя щастлив край.  „Грозна любов“ е една вълнуваща, мистериозна и поглъщаща книга, която показва, че си заслужава да преминеш през много спънки и грозни моменти, щом края е една красива любов.

П.П.: Няма как да не спомена филмовата адаптация, чиито трейлър е тоолкова загадъчен и сексапилен (ще оставя линк да го видите тук), също като Майлс, който между другото си представях точно така. Ник Бейтман (актьорът в ролята на Майлс) общо взето е всичко, което можеше да искам да бъде и за да ви направя услуга – nick_bateman е профилът му в Инстаграм, ще ми благодарите, обещавам ви.  

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Книжна равносметка за месец септември & планове за октомври + life update

September Wrap-up & October TBR

Здравейте, книжни души. Дата е вечерта на 5 октомври, а аз току що се усетих, че още не съм направила книжната си равносметка за месец септември, така че ето я и нея, както и малък update в личен план.

През септември, да си призная честно, не четох много, защото бях подложена на доста стрес. Причината : предстоеше ми да се настаня в общежитие. Постоянно тичах наляво и надясно, защото трябваше да купя още чаршафи, хавлии, пасти за зъби и шампоани, мебели и препарати. Трябваше да тичам по банки, да си вадя снимки и документи за намаления на градски транспорт и куп други работи.

Когато пристигнах в стаята тя се оказа абсолютно празна, мръсна и в следствие на някакви простаци, които не са си изхвърлили боклука и храната от стаята, преди да я освободят, всичко беше засмърдяло. Удоволствие. Но след упорито чистене на покапала мазилка, няколко курса до кофите за боклук, метене на пода повече от 5 пъти и упорито чистене на мебелите с високо концентриран препарат, чиято миризма можеше да умори човек, стаята заблестя. Като Пепеляшка.

Най-странното беше, че, когато всички влязоха в стаята и я видяха в най-лошото ѝ състояние направиха гадните физиономии и веднага казаха ‘ужас‘. Павлина, разбира се, влезе и каза ‘тва е ебаси яката стая‘. И не е лъжа – сега, когато е чиста, запалена е ароматна свещ, нахвърляни са купища възглавници по леглото и снаксове по масата за хранене, няма за какво повече да мечтая. Имам си нова дограма, която изолира всякакви шумове (включително сръбското, чуващо се от съседите), банята ми е нова, а и ние си донесохме мебелите от вкъщи. Всичко е толкова чисто, че може да си мине за стая в хотел.


Тааа, това е в личен план. Сега малко за книгите, като първо започвам с двете ми нови попълнения в списъка с прочетени.
Първата, за която ще говоря е Сърца за разбиване. Книгата се оказа изключително приятна, свежа и си я носех няколко поредни дни на плажа, за да я чета там, под слънчевите лъчи, а не в стаята. Очарова ме и ме изненада доста, тъй като смятах, че ще е малко по-скучна и обикновена, а тя се оказа толкова нежна и зачекна множество теми, вълнуващи нашето поколение. Ревю към нея може да откриете тук.

Втората книга е Въглен в пепелта от Сабаа Тахир и OMG! Знам, че се забавих много с прочита ѝ и сега ми идва направо да се ударя. Как съм могла да не обърна внимание на тази мистериозна и мрачна история, попита с болка, насилие и любов. В този случай мога да кажа само: не съдете книгата по корицата, моля ви. Аз направих точно това и сгреших. Историята на Лайа и Елиас ще ви плени още от първата страница и няма никакъв начин, никакъв, да успее да ви пусне, преди да сте видели края ѝ. Линк към ревюто ще сложа тук.

Сега, знам, че миналия месец пропуснахме да напишем дискусиите си по Ш-ш-шт! и Under the Never Sky, но това е изцяло по моя вина – както казах нямах муза да чета. Но този месец планирам да се докопам до тях. Странични книги, които ще включа в плановете си са Гневът и зората от Рене Ахдие, И заживели щастливо от Кийра Кас (време е най-сетне да ѝ дам шанс), както и третата книга от поредицата Обсебен от Дебора Блейдън.

Може и да успея, може и да се проваля, но това са заглавията, които съм си наумила, затова стискайте ми палци да успея и-и-и до скоро!

вторник, 4 октомври 2016 г.

The Autumn Book Tag

The Autumn Book Tag

Мисля, че съм малкото блогъри, които още не са направили този таг, така че днес реших… астрономическата есен настъпи отдавна, какво още се бавя. Есента е един от любимите ми сезони, така че много се зарадвах, когато разбрах, че съм тагната, за което благодаря на Мели и Габи. И-и-и нека започваме!

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?
Определено е един от най-красивите сезони – обожавам да виждам по улицата нападали листа във всички възможни топли цветове. Също ситните дъждове отвън, когато аз съм на топло вкъщи с книга в ръка и заобиколена от свещи. А, и излизането на новите сериали, и новите сезони на тези, които вече следя. И, разбира се, рожденият ми ден. ;д

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
Книгите „Ще те чакам“ и „Красиво бедствие“ по две причини ми напомнят за училище – първата е, че там ги прочетох за първи път. Втората е, че и в двете героите са в колеж и ако не се лъжа момичетата и в двете книги бяха нови и първокурснички… хващате ли накъде бия с тази идея, дамм ;д

3. Коя корица ти напомня за есента?
Аз също ще отговоря с Въглен в пепелта. Наскоро прочетох книгата и, въпреки че знам, че няма нищо общо с есенния сезон, а по-скоро горещите жеги през лятото, определено цветовете на корицата имат този есенен vibe.

                                                                 4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
Факт за мен – не чета хорър книги, нищо страшно, понеже съм голяма бъзла и ако прочета нещо такова ще трябва пак да спя при нашите, а на 18 години това си е направо за срам. ;д

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Горният отговор важи и тук.

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
Не съм много информирана относно предстоящите книги, но очаквам с нетърпения Бляскавият двор, която май скоро трябва да излезе.

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?
Филми съм казвала, че не гледам толкова много – най-извесните от тях или дори просто гледаните в последните години, като Тор, Аватар, Костенурките нинджа, Трансформърс, Бързи и яросни и всичките филми за героите на Марвел са ми тъмна Индия, но съм започнала малко по малко да гледам филми.
P.S.: Тези дни гледах Underworld и засега съм изгледала само първите 3 филма, но са толкова зарибяващи и badass и с интересна предистория, че нямам търпение за последният. Ако не сте ги гледали – пробвайте, няма да съжалите.


8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
Малко изостанах в четенето този месец (ще разберете повече в месечния ми wrap-up) и не успях да прочета книгите за дискусията, за което много се извинявам, така че Ш-ш-шт! и Under the Never Sky са ми в списъка и обещах на Мари заедно да прочетем Гневът и зората, понеже и двете не сме я чели, но мненията за нея са прекалено добри, за да продължаваме да отлагаме.

Е, това беше прекрасният есенен таг, с чието написване малко се забавих, но нали знаете – по-добре късно, отколкото никога. :) Не знам кои все още не са го правили, но ще стрелям на посоки с имената и ще кажа Мишо, Гергана и Скот и Стайлс. 

петък, 30 септември 2016 г.

Въглен в пепелта от Сабаа Тахир

Книга 1 от поредицата „Въглен в пепелта“ от Сабаа Тахир

„Бойното поле е моят храм. Върхът на меча е моят свещеник. Танцът на смъртта е моята молитва. Убийственият удар е моето освобождение.“

Преди 5 века Книжниците, велика и процъфтяваща цивилизация, били покорени и поробени от империята на Воините – най-могъщата военна сила в целия свят. От тогава Империята ставала все по-могъща и всеобхватна, а традициите и обичаите измежду народа на Книжниците се изгубили.

Лайа е обикновено момиче от народа на Книжниците. Мила, млада, невинна и наивна. Една вечер в къщата ѝ нахлува отряд маски и убиват баба ѝ и дядо ѝ, а брат ѝ – отвличат. Осъзнавайки, че брат ѝ има нужда от нея тя се свързва със Съпротивата – бунтовническо движение, задало си за цел да освободи народът на Книжниците. Съпротивата се съгласяват да ѝ помогнат, но при едно условие– ще освободят брат ѝ, в замяна на ценна информация. Неината мисия е да стане шпионин в Блекклиф – мястото, където се обучават най-свирепите убиици на Империята – Маските.


„Но има два вида вина. Единият те съсипва и те прави безполезен, а другият възпламенява душата ти за някаква цел. “

Елиас Валерий е наследника на Валерианския род и от него се очаква да е по-добър от останалите, по-умен, по-ловък, по-добра маска. Но той не желае нищо повече от това, да остави зад гърба си насилието и тиранията в крепостта и да бъде свободен отново. В навечерието на дипломирането си Елиас се кани да дезертира, но планът му се осуетява. Време е да се избере нов император, а древен закон гласи, че четиримата най-добри ученици в крепостта трябва да се изправят един срещу друг. Елиас е един от тях.

Неустоима, приказна, мистериозна и смъртоносна.
Книгата е една от най-интересните и завладяващи, които съм чела. Историята на народа на Книжниците и начина, по които е представено тежкото им, изпълнено с борба, несправедливост и мизерия ежедневие успява да накара читателя да изпита състрадание и да съпостави случващото се в книгата с реалността, с която ние самите се сблъскваме всеки ден.

„All the beauty of the stars means nothing when life here on earth is so ugly.“

Атмосферата е представена, като  тъмна, заплашителна и мистериозна, но и някак самотна и красива. Всеки детайл в историята беше изпипан, всеки герой все по-завистлив, все по-мистериозен и по-смъртоносен. Елиас и Лая са едни от най-добре развивите персонажи, които бях срещала. Изключително борбени, жертвоготовни и способни на невъзможното, за да помогнат на близките си.
Лайа беше героят, който премина от сковаващ страх към бунтуване, осъзнаване на какво е способна и отстояване на мнението си. Отрасла в един беден народ, който е научен да не се противопоставя, да не изразява мнение и винаги да свежда поглед, нейната промяна беше най-очевидна и изключително вдъхновяваща.

„Предстои ти да гориш, защото си въглен в пепелта. Това е твоята съдба.“

Елиас също влиза в списъка с любимите ми герои – от началото единственото му желание беше да се почувства свободен от тиранията и злобата в Блекклиф, но милиони пъти пожертва себе си и постави чуждите желания пред неговите собствени. Въпреки че от детските си години е бил обучен да оцелява и да убива, духът му не беше скършен, а човечността и съпричастността, които проявяваше, го правеха различен в море от безлични маски.

„Ти си въглен в пепелта, Елиас Валерий. Ще хвърляш пламък и искри, ще опустошаваш и рушиш. Няма как да промениш това, нито да го спреш.“

Начина, по който е написана книгата е увлекателен и пленителен, а историята е способна да те отнесе на километри от тук със своите истории. Сабаа Тахир отлично е уловила емоциите на всеки един от героите – предадените и предателите, обичащите и обичаните, ранените и раняващите, поробените и поробителите. Тяхната мъка и скръб, ежедневното насилие и борба, както и вътрешната борба между това, което мислят, че е правилно и това, което трябва да направят.


Пренебрегването на семейството и приятелите, мотива за смъртта и тежката действителност са само част от елементите, които задържат вниманието на читателя до края. Източния дух, който съпровожда главите ми беше непознат досега, но докато следях разказите на геройте, можех да си представя песните, барабанените сигнали и митичните истории за джинове, фантоми и гулове.

събота, 24 септември 2016 г.

Top 5 Friday: Book series I don't plan on finishing. pt. 1

Поредици, които най-вероятно няма да завърша (част 1)

Заплетени – Ема Чейс
За тази книга имах доста високи очаквания, но уви… Реално историята не е лоша, а жанра е сред тези, които най-предпочитам, но книгата е написана ужасно. Разказана е от мъжка гледна точка и не знам дали мъжете по принцип са луди, малоумни и псуват на всяка втора мисъл, която протича в главите им, или просто вижданията на авторката са изключително изкривени и ограничени, но доста ме разочарова. Ема Чейс беше представила мъжете като глупави и жалки, което съсипа цялата книга за мен. Обмисляла съм дали да не опитам отново да прочета първата книга и, ако този път остана доволна, да премина и към останалите от поредицата, но се съмнявам това да стане.

Подборът – Али Конди
Тук действието се развива в антиутопичен свят, което автоматично за мен прави книгата доста по-вълнуваща и интересна, но, господи, колко беше скучно и монотонно. Имаше прекалено много части в книгата, които можеха да бъдат 2 пъти по-съкратени, цялото това разпъване на локуми беше напълно ненужно. Да не говорим, че Касия е една от най-скучните и омразните ми героини.


Рискована любов – Керелин Спаркс
Най-необикновената история. Супер странната (в добрия смисъл) книга с много нелепи и забавни моменти, но колкото и да съм се забавлявала с развоя на събитията, чисто и просто, авторката толкова хумор беше вкарала в книгата, че дори не успях да я взема на сериозно.


Нощни ловци – Шерилин Кениън
Случая с поредицата Нощни ловци е общо взето същия, като с горната – доста интересен замисъл, особено частта с боговете, митологията и факта, че беше намесена магия и една книга беше послужила за затвор беше много необичайно и наистина не очаквах така да се развият нещата в книгата, но нещо и липсваше. За жалост, нямам намерение да продължавам с останалите книги.


Сълза и Паднали ангели – Лорън Кейт
Последната книга, която избрах е Сълза, а малко след нея четох и Паднали ангели отново от същата авторка, но има нещо в стила ѝ на писане, което ме отегчава и дори отблъсква. Всичките и книги, за които съм чувала, имат толкова необичайни истории и, до колкото знам, се развиват доста интересно, но давайки втори шанс на Кейт тя отново не ме заинтригува и, занапред, не смятам да започвам други нейни книги.

А вие имате ли книги и поредици, които нямате намерение да завършите? Или пък някои омразен автор, които ви отегчава до смърт? ;д  Ще се радвам да споделите в коментарите.