Синя кръв от Мелиса де ла Круз

Кн. 1 от поредицата „Синя кръв” от Мелиса де ла Круз

 ОПИЯНЯВАЩА СМЕС ОТ „КЛЮКАРКАТА“, „ПАДНАЛИ АНГЕЛИ“ И „ЗДРАЧ“!

Ъм, да! Много ли ще е странно да започна ревю с просто Обичам! Защото, наистина, книгата беше чудесна. Страхотна корица (която беше първото нещо, което ми направи впечатление), изключително интересна история и персонажен състав – самите герои бяха пълни с изненади, просто за първи път може би книга да мe задържи в толкова голямо неведение.

Навлизаме в един изцяло нов свят, където учениците осъзнали, че са вампири със синя кръв трябва да намерят нов начин да се справят с предстоящите им събития и да погледнат на света под друг ъгъл.

 

Положението става много по нажежено, когато започват да се извършват убийства, а една история от жена, живяла преди много време, може да се окаже тяхното спасение.

Има голяма доза ненавист и интрига, за да може тази книга наистина да бъде оприличена като Клюкарката, но пък нещо такова, като проблемите на едни тийнейджъри и техните гимназиални проблеми, действа ободряващо насред полкова мистерия.

„ Те са тук. Не сме в безопасност.”

Разбира се, няма да е завършена история, ако нямаше и герои с типичния образ на лошото момче, които пък – за мое учудване – ми допадна и дори изненада след прочита на последните няколко глави. Наистина не знаех как ще се развият събитията с главните герои, не очаквах връзката брат-сестра да бъде изопачена по този начин, нито предполагах, че убиеца ще постъпи така, както стори, но вече имам своите предположения за продължението на историята, като смятам да прочета и втората книга – Маскарад, за да разбера по нататъшното развитие.

 

„Създанието, което убиваше вампири.

Среброкръвният.”

Книга, в която имаше подозрения, спекулации, заплахи, предистория и всичко това на фона на свят погълнат от лъжи, тайни и тъмнина. Лично аз бих я препоръчала с две ръце!